вторник, 13 декември 2011 г.

във вторник...

...



Днес се заслушах при Кръстю
Днес... вторник е... но тази информация е безсмислена...
Тъгата ми необяснима е.
Не я искам... а тя ме прегръща ли... прегръща...
Знам, че не си помагам, като й се отдавам...
Не помагам и на друг...
Знам... знам...
И какво като знам...  не правя нищо...
Слушам музиката...
На моменти прегръдката на тъгата леко отслабва...
После отново ме привлича към себе си...
Тъга... прегръдка... музика...
Искам.
Искам да се откопча от тъгата обсебила чувствата ми...
Искам да намеря онзи лъч...
Лъчът, който да запали искрата в мен...
А навън...
Мъглата се стеле все по-ниско...
Къде е онзи лъч... моят си... ?
.

2 мнения:

Gloxy-Floxy каза...

А може и да не е безсмислена информацията, че е вторник. :) И ако се разровим в някоя стъкмистика да се окаже, че е традиционно депресивен ден ... И на мен не ми е нещо. Но си знам, че като се ударя в дъното, ей тъй както плавно си потъвам, и ще се изстрелям нагоре. Душата ми не търпи да е удавена, ... както и твоята. :) {}

Ама каква мъгла, а! :)

Amazonka каза...

Дааа, добри са ни душите ;) Не търпят и пак ни изстрелват нагоре... нагоре... уловили лъч с усмивка :) :)
А мъглата... не е за разправяне... Но нали има лъч, който пали искри в очите...
Гло, много лъчи да имаш под ръка за всеки необходим случай ;) {}

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner