вторник, 30 юли 2013 г.

лято...

Лято... нееднозначни са оценките за летата ми. Особено в последните години.
На базата на миналите опитности очакванията ми бяха по-скоро песимистични, но в този случай се радвам, че очаквания и реалности се разминават. Е, лятото все още е в средата си, но не мога да не благодаря за изминалата му част.
Може би няколко думи могат да опишат изминалия летен месец. Динамичен ще е една от тях. Любовен ще е другата дума ;). Може би наистина лятото е времето за страстите горещи. А може би нашите чувства са в своето лято ;)...
Отново си повтаряме и се радваме, че с времето ни е по-хубаво. Връщаме се назад с усмивка и се радваме на всичко, което имаме и, което ни се случва сега. Сега е много по-лесно да си мечтаем невъзможното. Защото то, невъзможното, вече ни се случва. Всяка вечер, след пожеланията за лека нощ, се усмихвам и с "благодаря" в сърцето се отправям в земите Морфееви до утрото, което с усмивка посрещам с много вяра и надежда за прекрасен ден...
Вчера имахме прекрасни часове заедно. Днес телефон ще ни свързва... ;) Утре... надеждата, че ще бъдем пак заедно, ми позволява да се радвам и на днешния ден.
Лято... прилича на другите лета, но е и различно... Ей това, различното, ни радва...

Не обичам бамя, но май се влюбих в цвета й...
Признавам си, не знаех какво растение е ;)

вторник, 23 юли 2013 г.

среднощни вдъхновения...

И днес Aquawoman ме провокира...
Всички имаме нужда от отдушник в напрегнатото си ежедневие. Загубили връзката със земята все по-често търсим връщане назад.
Понякога си мисля, че нашите предшественици не са били подложени на толкова много стрес. Може би греша, стрес е имало, но е бил с различно естество. Днес все гоним някакъв час. Съобразяваме се с все повече хора. Целият свят е едно голямо село...
Пра-пра-пра-пра-прабаба ми е имала грижа за децата и къщата. Да изпрати пра-пра-пра-пра-прадядо ми на лов или на нивата. Да го посрещне с усмивка. Ако й рекне нещо напреки, ще се врътне и като влезе в стана да тъче шарената черга ще си го изкара на чергата с по-силни удари с бърдото. Скоро ще й мине и ще си запее и красотата на слънцето и градината ще втъче в чергата. В ранно утро ще просне новите черги на плета за завист на комшийките и пак ще си запее слънчевата песен, с която е изпратила пра-пра... дядо ми по мъжките му работи.
А днес... Днес се надпреварваме с времето и с мъжете. Да се покажем, че можем като тях. И ей го стреса...
А на мен пък ми е хубаво в градината. Радвам се на сутрините, когато слънцето посрещам и усмихнатите рози със сутрешна роса ме поздравяват. Боса се разхождам и земята ме прегръща, с росата си от жива вода ме разбужда...
Друг път сълзите пречистват мисли и чувства, които неразбрани болката носят. Ето, прозрение сега ме осени: от неразбиране най-ме боли. Неразбирането е плод на липса на разговор, на нещо премълчано, да не би да е криво разбрано. И ето го как се заплитат във въртележка мълчание и неразбиране. Колко сълзи ще можем да си спестим, ако опитаме другия да чуем, да разберем, да попитаме без неудобство. С думи по-малко - да говорим и да споделяме - това е решение.
А навън една луна се е ококорила...
Луната е началото женско. Затова самодиви танцуват под лунни лъчи в нощите тайнствени...
Луната без слънце не може и жената с мъжа се допълва...
А как ми липсва в тази нощ пълнолунно безумна...
И на него му липсва мойта прегръдка...
А утре?...
Утре е ден...
Лека нощ! :)

понеделник, 22 юли 2013 г.

привечер юлска...

След юлска вечер и някакви среднощни ред на юлската привечер иде ;)
Не за първи път Aquawoman ме изненадва с бърза реакция ;)
Радвам, че наминаваш тук, Aquawoman! Приятно ми е да те посрещам след деня ти изпълнен с труд. Труд, който за мнозина е непонятен, но е непонятно и удовлетворението от него. Да виждаш как с двете си ръце засяваш, отглеждаш и прибираш плодовете на своя труд... Възхищавам се на ентусиазма ти!!! Радвам се на споделените успехи и прибраните плодове! Много често ми се иска да ти кажа две-три думи след твоето споделяне, ама като си скрила коментарите и не мога да го направя на мига... после се отнасям и вече не е актуално :)
И край моите Земи има една голяма градина с овощни дръвчета и със зеленчуци... Да, не правя всичко сама, но пък познавам всичко и имам самочувствието, че бих се справила. На този етап моята помощ е не точно символична, но доста малка. Но винаги, когато имам възможност с радост се включвам. Е, после умората е неизбежна, но пък удовлетворението... неописуемо е. Обичам близостта на земята, зарежда ме с много позитивизъм. Или пък ми извлича негативизма ;) А пък и нещо съвсем прозаично - знам какво слагам на масата... Това все пак се оказва съвсем немаловажно в днешния ден.
Темата е дълга и за две жени в средна възраст може да е и източник на вдъхновения.
Но аз дойдох тук провокирана от последните думи:
"Но чакай, все пак да кажа и нещо хубаво. Една тукашна баба, много стара, веднъж ми каза: “На твоите години ще си мислиш, че остаряваш и ще жалееш по отминалата младост. А когато наистина одъртееш, като мен, ще разбереш, че най-красивата възраст е била именно средната. Точно сега сте и хубави и поумнели и трябва да се радвате на живота!”..."
Това твърдение го чух от моя роднина преди шест години, когато навърших, заветните за нас жените, четиридесет... Тогава дори не вярвах, че тези четиридесет ще значат нещо по-различно, например от тридесет и седем... Усмихнах се тогава /уж/ разбиращо, но неразбираща и невярваща.
Сега, само след шест години, вече вярвам и съм сигурна в тези думи. Така де, хубави сме си, поумнели ще да сме ;) Какво друго ни трябва освен радостта на живота...?
Ето, вече можем да бъдем и спокойни. Можем да бъдем и стихия неочаквана. Вече знаем какво искаме /понякога, де/. Но по-важното е, че знаем как да го постигнем. Вече виждаме и малкото. А от него знаем и можем как да направим голямото...
Ами... така... значи... готини сме си ;)
Остава ни... да се радваме на живота.
Знаем и можем... лесно е ;)
Амазонска прегръдка... в привечер юлска...

неделя, 21 юли 2013 г.

юлска вечер...

Юлска вечер е.
Летният полъх уморено се спира в клоните на голямата круша. /Такава я помня, много голяма беше и тогава, когато обичах да си правя "къщичка" за куклата под пейката, опряла се на нея./ Толкова е уморен, че дори досадните комари не иска да прогони. През прозореца нахлува само тишина. И самотен лай на селско псе.
Тъмнината се сгъстява, щурците мързеливо си настройват песните в нестроен хор. Уморени сякаш са и те. Мислите ми повлечени в юлската лежерност ме повеждат към Сънчо.
И някъде там... между съня и  будността... спомени за летата преди много, много години...
... Едно момиче, на границата между детето и жената, в летните вечери слуша песента на щурци и чете книгите на Майн Рид. Летни нощи в плен на герои и страсти... Ееех... едно време имало... ;)
Луната, позакръглила лик, в прозореца наднича с любопитство. Любопитна е, но е и сънена... дали пък моята прозявка я не зарази?
Хайде... лека нощ! :)

петък, 19 юли 2013 г.

магично е...

Такова е...
Омайно и магично...
Когато любовта ми споделена е...
Когато близо си до мен и да те докосвам с обич тъй е лесно...
Когато смях и настроения осмислят часовете ни...
Когато в твоята прегръдка светове откривам...
Когато блясък в очите ти чета и щастието виждам там...
Когато... всичко е Любов...
И обичам те безумно...

сряда, 10 юли 2013 г.

забравено

Намерих забравено писмо...
Писмо до себе си...
Писмо с желания...
Новогодишни желания...
За... 2011 година....
Желания съкровени, писани с надежда преди повече от две години и половина...
Изненадах се...
Бях забравила за тях...
Отворих чекмедже, което отварям почти всеки ден...
Малко е...
Днес реших малко да го подредя...
В него съм поверила на съхранение детелинките си с четири листенца...
Детелинките с надежди наречени...
Изведнъж реших, че няколкото пакетчета с по няколко детелинки да обединя в едно...
И тогава...
На дъното на чекмеджето видях изписани листи...
Листи със среднощни музи, когато техниката е била далече и на древни методи с лист и молив съм се доверила...
Реших да ги погледна и с усмивка да си припомня...
Тогава...
Плик видях без надпис...
Оставих листите с музи въплътени...
Обърнах плика...
Надпис: моите желания 2011...
Онемях...
След размисли реших да го отворя...
Четях и... се разплаках...
И пак четях...
Не вярвах на очите си...
Желания и мечти в няколко реда съм събрала преди повече от две години и половина...
Желания най-силни...
Най-съкровени...
Желания на таен плик поверени...
Сега замислям се...
Каква смелост съм имала тогава...
Смелост да си пожелая невъзможното през погледа на реалността...
Изненадата е...
Желанията осъществени...
Ония...
Най-невъзможните...

Днес зная...
Повече от всякога...
Че мечтите сбъдват се...
Когато имам смелост да мечтая...

Обещавам си...
Да мечтая...
Без да се страхувам...
Най-смелите мечти ще бъдат мои...

събота, 6 юли 2013 г.

пак... среднощно

Уж летен ден, а дъжд като за есен... Минутите порой ме връщат в сезона.
Дъждовно лято... Сигурно и друг път е тъй било, но днес не е мой ден.
Е, да... прозата на ежедневието и в тез' Земи загадъчни се днес изпълни. Удовлетворение дори у мен надига се. И умората си казва свойта дума... Нали съм сръчна и чевръста, даже за сиеста късно-следобедна си откраднах време без на другите да е в тежест. Ами така де, навън вали като из ведро, а после кротва се и се забравя... а на дъжд най-добре се спи ;)
Следствието е - среднощна муза...
Времето е толкова променливо и неспокойно. Облаци се гонят по небето. Бели, сиви, мръсно сини... всякакви нюанси, за художниците предизвикателство са те. И слънце даже се показва в небесно-ясно-синия безкрай. След минути преброени небето над земята се привежда, прихлупва се над нея и сякаш да я пази се приготвя. Тътен нейде от далече стряска. В следващия миг над баира изтрещява и всичко живо бърза да се скрие. Птиците се викат с викове загрижени. Стрелкат се под облаците сиви бързи сенки. Притъмнява и... едри капки падат в ритъм нов, забързан. Земята не е жадна и всяка капка по пътеките се стича. Капките забързани, в порой се те увличат и потичат пак реки по пътищата кални.
След дъжда е тихо... Нощта е вече тук. Тишината се разстила измита от пороен летен дъжд. На лято чисто замирисва. На зелено лято...
В очакване на утро слънчево и росно ще прегърна Сънчо...


петък, 5 юли 2013 г.

преди съня

Преди съня с мисли шарени обличам изминалия ден. Мисли, пораждащи усмивки палави.
Напоследък не се спирам тук, за да пиша. Не е съзнателно. Вярно е, че Земите ми за всичко са. И за усмивки, и за сълзи, и за музата, когато сполети ме. Не рядко имам желание, че и муза, но... външните условия са неблагоприятни. Днес добри са ;)
И муза ме наобикаля.. Тя, музата ми, като мен е непредвидима. И разпиляна е. Сега си я събирам в юлския дъжд...
Дъждът е юлски, но студен е. Буря се изви, порой се сипна - като за през лято. Само дето в зимно одеало премених се и за съня желан вече съм готова. А вън вали... тихичко и кротко... като през октомври...
Но пък се усмихвам... На мисли, които спомени от миналите дни напомнят. Спомени от днес... Как странно прозвуча - спомени от днес... Странно е защото спомен буди асоциация за нещо много, много далечно. Но, да, така си е. Денят отминал е... Спомени от днес... Красиви... топли... нежни... палави... усмихнати... сериозни... Днес - ден чудесен!
Замислих се, че в Земите Амазонски имало е бури от страстите сърдечни. Имало е урагани и потопи от душевните вълнения. Имало е... Да, отговора в туй се крие - защо не идвам често тук...
Имало е... Има и сега... Спокойствие и сигурност владеят днешните Земи. Изгревите тук наричат се Хармония. Залезите ще ги нарека Доволство. Между изгрева и залеза се ширят Обич и Любов, Доверие и Отдаденост, Надежди и Мечти... Нощите... владеят се от Самота... Но тя безсилна е пред сънищата родени от мечти за утре...
И тази нощ ще се владее от нея... Самотата... Но няма да успее тя да засенчи сутрешната ми Хармония. Защото може тялото ми да е само', но душата ми... знае тя за силата на Любовта...
Любов... единствената дума, която е безкрайна...
Тази вечер музата ми надмина себе си в разпиляността си... Е, какво пък? Моя си е. Обичам си я с непонятни чувства. Сигурно защото като мен е...