събота, 11 септември 2010 г.

мечта... мечти...

.
Наминах за малко в нета привечер. Докато бях на гости при Светла и четях за голямата /малка/ мечта чувствах, че някой е написал моите мисли... Странна работа е това нета... понякога сякаш намираш себе си... на неочаквани места... И изненадата, когато видях предизвикателството в края... Да, приемам го като предизвикателство ;) Благодаря, Светла!
И така... замислих се... що е то мечта? Голяма мечта? Малка мечта? Мечта за днес? Мечта за утре?... Мечта за цял живот...
Не съм на двадесет... Животът ми за добро или не толкова, има своя път до тук. Път, по който вървях и сама и не сама... Път в резултат на моите мечти и желания, но и в резултат на съобразявания с други... Неизбежно е. Нормално е. Приемам го така, може би и за удобство... Път, по който докато вървях създадох много ценности за мен... Не, не материални...
В мечтата за утре винаги има и друг... и това е естествено... И е хубаво когато мечтите на двама имат една посока. А какво се случва, когато моята мечта сама остане... Студено... самотно... и търсене... на новата мечта... Естествено ли е?
Та, моята мечта, познала студ и самота, търси топлина и обич...
Мечтата за напред една е - любов! Такава каквато е била и вчера... знам, и утре ще е тя...
Мечтая за любов...
За дни с топлина и нежност... дни, в които няма да съм аз сама... ще споделям радост и тъга... ще обичам и ще ме обичат... и не защото трябва да е... а ще е защото аз го искам... ще е защото той го иска...
За дни изпълнени с живот... за дни, в които всичко ще е лесно с двама... и се сещам за нещо, ето го: Всички сме ангели с по едно крило
и можем да летим единствено,
ако се прегърнем...

Това, като, че ли казва всичко...
Искам да бъда с ангела, с който ще имаме вече две крила, за полет в дните ни отредени ни в този живот...
Мечтая...
Мечтая... за любов... и полет... за живот... и любов...
Мечтая...
Ела, ангел мой, да те прегърна... прегърни ме...


И да поканя Руми, Мелиса и Цвети, ако желаят да споделят своите мечти... или мисли провокирани от темата...
.

6 мнения:

Анонимен каза...

Искам да те прегърна.Нуждая се от теб.Само теб

Аmazonka каза...

Моят ангел не е анонимен!
Мисля, че грешиш... не се нуждаеш от мен! Не съм аз!

Svetla каза...

Точно така, Амазонка! Ангелът не крие лицето си, не крие нищо :)
Хубава и изпълнима мечта!

Аmazonka каза...

Благодаря, Светла!
И твоите мечти да се претворят в реалност!
Усмихнат ден! :)

Руми66 каза...

Благодаря скъпа! Ако го напиша ще усетиш.
А иначе мечите умират последни!

Аmazonka каза...

В очакване съм...
А след последните мечти... идват нови... /ще ми се да е така/
Усмивки! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner