петък, 2 юли 2010 г.

юлско утро...1... 2...

Ранобудна съм...
Първоюлското ми утро започна с ухание на липа...
Слънчевите лъчи оцветиха небето над зеления хоризонт. Тревите заблестяха украсени с многоцветни капчици роса.
Поемам дълбоко въздух... с него поемам и жизнените сили на земята... поемам и усмивката, която озарява цялата ми същност... усмивката, която бе с мен през целия прекрасен ден... ден на сбъднати желания... ден на нежност... на особено усещане за пълно щастие...
И днес се събудих с усмивка... запазила топлина от вчера...
Утрото изми погледа си с краткотраен дъжд. Очаквам усмивката му да донесе закачливите лъчи на слънцето... да изпълни дните ми с реализираните ми намерения, които като подредена жена съм планувала...
Планове... защо ли?
Не веднъж се е оказвало, че непланираното и неочакваното е толкова прекрасно... другото е суета... кога ли ще я преодолея...

.

2 мнения:

Ondine каза...

Много обичам миризмата на липа:)И усмихни се отново!Хубав и слънчев ден!:)

Аmazonka каза...

Всяка година уханието на липа ме пренася на един покрив с каменни плочи... преди мнооого години... :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner