петък, 23 юли 2010 г.

намеренията ми...

Искаше ми се моите Земи, моите джунгли от мисли, чувства и вълнения, да имат повече светлина и оптимистични пътеки, които да водят напред и нагоре... Но явно като в истинската джунгла на места е непроходимо, налага се смяна на посоката, дори и връщане назад... Има откриване на нови видове, в случая нови чувства и усещания. Доста често, в горите наречени размисли, откривам себе си... или се загубвам...
Но така или иначе, чувствам се в своите си Земи, в свои води, в своята джунгла. Уютно ми е...
Макар понякога тъмнината покриваща Земите да изглежда непрогледна, а бурята опустошителна, то знам, че винаги изгрява слънце след това. Пречистени след дъжд от сълзи, Земите са по-пъстри и топли от всякога. Гостоприемни и усмихнати... изпълнени с живот и надежда...
Така е и сега...
Вярвам, че и утре...
.

2 мнения:

Аполон каза...

... аз често скитам в моята джунгла от размисли и винаги откривам нещо ново,нещо,което преди не ми е правило впечатление,защото съм го приемал за незначително.Всичко е непознато до момента в който не го опознаеш,а когато се случи,продължаваш напред и така до края на живота ни... :)

Аmazonka каза...

Да продължаваме да опознаваме... и да ценим познатото... с усмивка...
Успешна и усмихната седмица!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner