вторник, 31 юли 2012 г.

някакво си...

.
Такова ми е...
Някакво си...
По скоро - никакво си...
Лутащо се...
Баланса ми го няма...
Сякаш в непрестанно търсене съм на хармония... а тя ми бяга...
Бяга ми съвсем за малко... ей, я там... само крачка... и избяга... пак...
Някакво ми е... никакво...
И времето навън е като мен...
След месец, жеги не случвали се до сега, на бури странни време е дошло. Гърми и святка се от часове, а капки дъжд, така желани, все още няма...
Гръмотевиците в сърцето ми отекват и незаглъхващо е ехото във мен...
В мисли се оплитам, ту ги търся, после - гоня... Проблясва ми за миг и пак в тъмното заплитам страхове... Страховете несигурност си водят, а после и сълзи - такива, без причина...
Искам на високо да застана... над суетата на деня, над всички "трябва" и "това от тебе се очаква"...
Искам да погледна ясно от високо плетеницата на своите мисли, на чувствата ми нови и така прераждащи ме...
Искам с Трябва - не се долюбват... Как тогава да ги помиря? Пък и баланс да изградя?...
Не, оптимизма си не губя! Знам, че някой ден, хармонията ще е с мен!
До тогава... Ще се търся, ще се губя и ще се намирам... И пак отново в тази въртележка ще се понеса... До... когато...
Когато се намеря... споделена с любовта...

2 мнения:

Magicktarot – Соня Петрова каза...

Благодаря ти, Амазонка! :) При мен и вали, и гърми. :) По принцип се активирам много при светкавици, но напоследък го бях загубила това усещане. Странното е, че преди малко, след като престанах да се пробвам да снимам светкавиците, усетих с всяка една от тях сякаш лек ток да минава и през мен - най-сетне отново!

Amazonka каза...

Привет, Magicktarot – Соня Петрова!
Интересни са усещанията ни понякога... Случва се да се загубят или отслабват, а после се явяват по-силни или пък различни, но винаги е за да ни помогнат. Поне така си мисля днес, след поредното, но много силно и различно въздействие на пълната луна преди дни.
Много усмивки! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner