неделя, 5 август 2012 г.

пълнолунието...

 .
Пълнолунието ми влияе...
Много...
И все по-непредвидимо...
Не мислех, че е възможно...
Причини търсех в мене...
Няма...
В другите потърсих ги причините...
И там ги не намерих...
А луната ми се присмива през прозореца...
Голяма и пълна...
Отслабва вече...
Аз сега й се усмихвам...
Защото цялата съм аз...
До следващото пълнолуние...






.

2 мнения:

anima каза...

Неспокосано е ,но нещо такова ...

Моята тайна


Когато Луната пълна изгрява
тя нежно по име ме назовава,
със светлина омайна ме огрява
и кани ме във свят на сладка забрава.
Бързо тогава косите разплитам ,
одеждите тежки събличам....
по пътеката лунна се втурвам
необуздана, дива и буйна


Забравям за дневния свят начумерен ,
до неистова болка лицемерен.
Свят владян от жестоките хора.
Които всичко човешко забравили ,
като вампири със злото пируват.
И със фалшиви доспехи на ангели
мачкат ,газят и бичуват …


Забравям и с Луната се вливам
и в танц изящен на самодива,
като щастлива нощна пеперуда
непринадлежаща никому,
волна и свободна..........
под Луната до заран танцувам.


Горда лунна дъщеря ….
с посетрими пълнолуние празнувам
А на сутринта се будя просто жена…
И така до следващата пълна Луна

Amazonka каза...

Прекрасна тайна имаш, anima!
:):):)
Благодаря, че тук я сподели!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner