четвъртък, 16 август 2012 г.

есен ми намига...

 .
Снощи умората надделя в мен.
Скоро не бях усещала толкова силна  физическа умора.
Въпреки умората съм заспала много бързо.
А сега, сред нощта, се събудих.
Заради умората...
Вече час се опитвам да продължа съня, но... напразно. Всичко методи, които знам, и които помагат понякога... тази нощ не се получават.
От прозореца нахлува хлад. Доста хладни са последните нощи тук. Вече все по-често природата напомня за есен.
Днес /то вече е вчера/, вятърът се заигра пред погледа ми с липово  листо и го довя до мен. Погледнах нагоре към липата, все още е зелена премяната й. Но долу... как не бях забелязала... Есента е започнала да тъче есенния си килим, изпъстрен с топли краски и ухание на зрялост...
Средата на август е... някак необичайно сякаш е. И тези хладни нощи... примъкнах си още едно одеяло :)
В последните дни душата ми в хармония се гуши. И някак топло ми е. И уютно...
Мисъл, спомен недалечен, ще прегърна и на съня за час-два поне да се предам...
Есенни занимания ще имам и през този ден. А умората... да си ходи нейде надалече...
Есента... скоро ще е пълновластна тя...

3 мнения:

Gloxy-Floxy каза...

Нещо раничко дотича наистина. Но при толкова хленч, колко ни е горещо, нищо чудно да ни е чула. :)

Zvetanka Shahanska каза...

Намиг...:)))

Amazonka каза...

Гло, тя, дотича... ама и лятото се не дава... ей, пак топличко се чака ;)

;), Цвети! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner