събота, 19 февруари 2011 г.

доверието... и други нощни мисли...

.
Доверието...
Защо ли днес такива мисли ме наобикалят?
Видях картинката в нета и разбрах, че точно тя ми трябва. Отговоря най-точно на някаквите ми мисли.
Мисълта, че цветето се е сбъркало и преминало случайно от другата страна... не минава.
Не. Това цвете е последвало мълчаливото обещание на слънчев лъч. Обещание... очакване... надежда...
И не е сгрешило, че се е доверило и поело по пътя нов. Красиво е... Изразило същността си... Отдало се на слънчевия лъч в мълчание и нежност...
Доверието...
Колко често се доверяваме на някой? Или се доверяват на нас?
Какво е доверието?
Да допуснеш другия до себе си. Да повярваш в него и в момент на трудност да поемеш протегната ръка, да тръгнеш без да питаш накъде, носейки сигурността в сърцето си. Сигурност, че това е твоят път, споделен.
Мисля си, че съм от хората, които вярват в доброто у другия и към всеки тръгвам или посрещам с такава нагласа. Може би греша понякога...
Но си давам сметка, че да допусна някой там в мен... трябва много. Там... до същността ми... в момента е един. Единствен, който знае, който чувства с мен...
Замислям се... дали има зрънце истина в твърденията, че душите имат своята половинка, с която чувстват целостта си... Много е писано, сигурно още много ще се изпише.А къде ли е истината? Харесва ми тази мисъл.
Мисълта може и да е хубава, но пък идва въпросът: Как да я намеря? Как да я позная? Ще ме познае ли и тя? Или да си стоя и да чакам тя да ме намери? Нещо като в приказката за иглата и купата сено. Но нима е невъзможно да намеря своята игла -душа...
Понякога се чувствам толкова несъвършена и незавършена, с усещане за бездна във душата...
Понякога се чувствам като съвършенство изтъкано от гения на тъкач незнаен. Може би в този миг душата ми е цяла, открила своята половинка... Но как да я задържа? И мога ли? И трябва ли?
Миговете съвършенство... не се наемам тук да ги описвам. Не се описват, те се чувстват...
Когато си със другия и сякаш искаш да му кажеш всичко, а думите не идват, но пък знаеш, че той го знае вече...
Съвършенството... така привличащо и толкова недостижимо... Дадено за миг и после... пак е блян далечен... До кога... Аз май се вече изморих от търсене и очакване...
Искам вече мигът на съвършенство и на цялост да остане в зоната на вечността...


Картинката е тук.
.

4 мнения:

ВeСеЛиНа каза...

На всички ни е нужен само един слънчев лъч, за да пробуди желанието ни да се устремим към него, да го търсим дори когато се изгуби в облаците гъсти, защото знаем, че е там някъде.
Вълнуващи са нощните ти мисли! Усмихнат ден!

Аmazonka каза...

Усмихнат и изпълнен с топлина ден ти желая, Веселина! Добре дошла си!
Навън е снеговалежно ;), но нека се усмихнем на нашия си лъч, който ще ни поведе! :):):)

Точка каза...

Аmazonka, снощи и на мен ми се мярна точно същото цветенце и ме замисли в разни посоки. :)
А търсех изображения на четящи хора.

Аmazonka каза...

Точка, съвпадения... случайности... кой ли вярва вече в тях ;)
Усмихнат ден! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner