понеделник, 16 юли 2018 г.

за довиждане... или за сбогом...

снимката е тук...
Земите на Амазонка...
Моето най-истинско... най- искрено...
Любимо мое място за десетилетие /почти/  назад...
Напоследък по-често е самотно... Като мен...
Място за мисли, чувства, страсти... Мястото ми за сълзи, тъга и самота... Място мое, непредсказуемо като мен самата...
Все още любимо, но много му се насъбра тъгата... Тъга по мигове пропуснати, от несподелени часове, от осъзнаване на неизбежността...
Мястото ми за споделяне на радост, на мигове любовни, на муза неудържима...
Да... Музата отново се покри в душата непокорна, копнееща единствено и само за любов... Като любовта, която тя отдава без условия, без мерки и без ограничения. Но така и не получи ни за ден такава...
Време е... да се прибера в черупка по-дебела...  Там няма да боли... Нали?
А тук...
Не знам дали и кога ще дойда пак...
Но туй остава моето си най-искрено... най-истинско... най- ми на сърце...
Земите на Амазонка...


.