понеделник, 23 юли 2012 г.

за оградите... за границите...

 .
Днес бях на гости при Влади.
Зад оградата... замисли ме... Огради, граници... все ограничаващи понятия.
После на кафе отидох. Разговорът бе някак си накъсан. В бързината да споделим повече, се прехвърляхме от тема в тема. И отново до безперспективността достигнахме. Понятие, което не приемам и не искам да приема. За мен това е повече от ограда, повече от граница. Не искам тази граница. Още повече защото чувствам, че ние я поставяме с това определение.
Какво значи перспектива. Нали това е едно понятие, с което искаме да кажем: ок, мечтай, има накъде... Защо тогава сами да определяме нещо и да му казваме - не мечтай...  Защо доброволно да се откажем от мечтите си?
Имаме Днес... Имаме Сега... Ние сме Тук... Утре?... Какво ще бъде Утре никой не знае...
Защо трябва да поставяме ограничения от днес?  Нека се радваме на днешния ден, тъй както го правим. /С това си съгласен и ти./ Нека допуснем мечтите за утре, те също ни усмихват. Може би пък съдбата, тъй щедра към нас в днешния ден, и за утре от щедрия дар ни е приготвила... Защо пък и по-щедра да не бъде?
Аз вярвам и искам да вярвам, че утре ще е по-хубаво. Да, днес може да е прекрасно, но кой знае колко по-... може да е утре... Искам чашата ми на оптимист да е винаги пълна, макар и до половината. Искам да заразявам с моя оптимизъм. Тогава ще е по-лесно за двама...
Границите са безспорни. Оградите също. Има ги и ще ги има. Но нека сами не поставяме нови такива.
За кратко ни беше днес срещата на кафе. Имаше граница поставена не по желание. Защото днес трябваше да е така. Тази граница нямаше как да преминем. Но другото го можем. Можем да не поставяме другите граници, които само от нас си зависят.
Нека мечтаем. Нека мечтите ни граници нямат... А какво ще се случи, кое е възможно? Нека не го мислим от днес. То е за... утре...
Обичам те!
И утре... ще те обичам!

4 мнения:

Stefan Krastev каза...

Нека, нека нямат граници. Иначе няма да бъдат истински мечти.

Amazonka каза...

:) Нека... са истински мечти!
От сбъднатите ;)

anima каза...

Установих,че понякога поставяме границите, за да ни бъде по лесно...Да имаме готови оправдания...И да се криеме зад тях,вместо да поемем смело напред и да щурмуваме мечтите си.:)

Amazonka каза...

дааа... оправданията... пред себе си...

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner