неделя, 11 юли 2010 г.

на свечеряване...

В един късен следобед... на свечеряване... Когато денят си тръгва, но пленен от лятното безвремие, не бърза да отстъпи на нощта. А неделният ден е по-мързелив от всеки друг...
Мързеливи нишки ме привличат към люлката... удобна е...
Потъвам в сбогуването на деня... Необичайно тихо е. Дори вятърът е успокоил дъха си. Перестите облаци неподвижни се усмихват в необятната синева. Снежнобелите облачни къдели, целунати от последните слънчеви лъчи на днешния ден, контрастират с небесносиньото на безкрая.
Безкрай... безвремие... безгрижие...
Спокойствието ухае на прясно окосена морава...
В далечината вятърът започва своя вечерен танц в прегръдка с клоните на дърветата. почувствали свежата му ласка, запяват в хор птиците, намерили подслон във величествената корона на ореха. Небето се изпълва със забързани лястовички. Нямат време, трябва да укрепнат крилцата на младите. Открояват се и соловите изпълнения на вечерните концерт-майстори.
Заслушана, в опияняващите звуци на сбогуващия се ден, потъвам в безмислие...
Без мисли... Само усещания...
Усещане за единение... единение с природата...
Усещане за целостта ми...
Без думи съм...
... ... ...
.
Снимката е от тук.
.

2 мнения:

Дасмки парфюми каза...

Браво. Много ми хареса :)

Аmazonka каза...

:)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner