петък, 9 юли 2010 г.

един ден...

Заради облаците ще да е...
Едно такова ми е... и тъжно... и студено... и безвдъхновено...
Денят ми започна нормално, според създадените навици от последните дни.
Продължи и презполови с различни занимания. Свърших доста работа из къщи. Но не усещах радостта. Сякаш бях робот... точно това е усещането - една безчувствена машина. Производителна, но нямаща усмивката ми...
Сега съм тук, а след малко ще се потопя в света на книгите...
Чувствам се ограбена. Искам си усмивката! За да почувствам себе си...
За да намеря слънцето си...

.

3 мнения:

Zvetanka Shahanska каза...

Ето ти една усмивка от мен:))))) Една разходка навън ще ти върне настроението. И аз сега ще изляза да се поразходя, да глътна малко въздух. Времето с негоеите шантави промени влияе на всички. Хайде, усмихни се:)))

momenti-momenti каза...

Има такива дни.:(
А слънцето май е вътре в нас. :) Дано го намериш и задържиш. :) :)

Аmazonka каза...

Благодаря, момичета!
Денят, облачният, отмина... утрешният ще е слънчев... да, слънцето е в нас... и понякога много малко ни трябва да си го намерим...
Усмихвам се! :):):) Благодарение и на вас! ;)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner