четвъртък, 29 юли 2010 г.

бяло ми е...

Бяло...
Цвят ли е? Или липса на цвят?
Такова ми е... липсващо...
Но и надеждно...
Свободно е... за мечти и надежди... за утрешна среща... за топла прегръдка... не в съня, а истинската... за онази прегръдка, която топли, която разнежва, която усмихва, която обича...
Бял лист... той може да бъде изписан с усмивки, може да бъде написан със сълзи... а най-вероятно ще е изписан с усмивки през сълзи...
Как се вижда бялото? Само в контраст с черното. Слее ли се, вече е сиво... безлично...
Сиво... безлично... има такива хора, има такива дни, има такива чувства, има такива надежди... Аз не съм сива. Ти не си сив. Нашите дни не са сиви. Нашите чувства не са сиви. А надеждите и мечтите ни са цветни... като дъгата след дъжд... преливаща от цвят и живот...
Живот... Искам дълъг живот за теб и за мен, за да бъдем по-дълго заедно... да бъдем заедно... защото те обичам, защото с теб съм жива...
Новият ден... в очакване да бъде изживян и "написан"... Хайде, приготви се... аз приготвям усмивки за утре, няколко сълзи, от онези, щастливите... Все пак за контраст са ни нужни. Взимам си от нежните прегръдки за теб, които ще ти отдавам с много любов... От целувките с огън и страст...
И денят ни ще бъде жив...
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner