понеделник, 22 юли 2013 г.

привечер юлска...

След юлска вечер и някакви среднощни ред на юлската привечер иде ;)
Не за първи път Aquawoman ме изненадва с бърза реакция ;)
Радвам, че наминаваш тук, Aquawoman! Приятно ми е да те посрещам след деня ти изпълнен с труд. Труд, който за мнозина е непонятен, но е непонятно и удовлетворението от него. Да виждаш как с двете си ръце засяваш, отглеждаш и прибираш плодовете на своя труд... Възхищавам се на ентусиазма ти!!! Радвам се на споделените успехи и прибраните плодове! Много често ми се иска да ти кажа две-три думи след твоето споделяне, ама като си скрила коментарите и не мога да го направя на мига... после се отнасям и вече не е актуално :)
И край моите Земи има една голяма градина с овощни дръвчета и със зеленчуци... Да, не правя всичко сама, но пък познавам всичко и имам самочувствието, че бих се справила. На този етап моята помощ е не точно символична, но доста малка. Но винаги, когато имам възможност с радост се включвам. Е, после умората е неизбежна, но пък удовлетворението... неописуемо е. Обичам близостта на земята, зарежда ме с много позитивизъм. Или пък ми извлича негативизма ;) А пък и нещо съвсем прозаично - знам какво слагам на масата... Това все пак се оказва съвсем немаловажно в днешния ден.
Темата е дълга и за две жени в средна възраст може да е и източник на вдъхновения.
Но аз дойдох тук провокирана от последните думи:
"Но чакай, все пак да кажа и нещо хубаво. Една тукашна баба, много стара, веднъж ми каза: “На твоите години ще си мислиш, че остаряваш и ще жалееш по отминалата младост. А когато наистина одъртееш, като мен, ще разбереш, че най-красивата възраст е била именно средната. Точно сега сте и хубави и поумнели и трябва да се радвате на живота!”..."
Това твърдение го чух от моя роднина преди шест години, когато навърших, заветните за нас жените, четиридесет... Тогава дори не вярвах, че тези четиридесет ще значат нещо по-различно, например от тридесет и седем... Усмихнах се тогава /уж/ разбиращо, но неразбираща и невярваща.
Сега, само след шест години, вече вярвам и съм сигурна в тези думи. Така де, хубави сме си, поумнели ще да сме ;) Какво друго ни трябва освен радостта на живота...?
Ето, вече можем да бъдем и спокойни. Можем да бъдем и стихия неочаквана. Вече знаем какво искаме /понякога, де/. Но по-важното е, че знаем как да го постигнем. Вече виждаме и малкото. А от него знаем и можем как да направим голямото...
Ами... така... значи... готини сме си ;)
Остава ни... да се радваме на живота.
Знаем и можем... лесно е ;)
Амазонска прегръдка... в привечер юлска...

3 мнения:

Aquawoman каза...

Благодаря ти за хубавите думи !
Коментарите затворих, защото са ангажимент и изискват обратна връзка, а не всеки път ми се отговаря. Освен това, моят блог е моят дневник, който пази всичките ми дни от 2008-ма досега и дори никой да не четеше, аз пак щях да го вписвам. Колкото напредва времето, по-полезен ми става, ето наскоро имахме спор с моя за името на един манастир и кога точно сме ходили там и старият блог даде незабавно отговора.
И аз, да не остана длъжна, ще кажа нещо, което не съм ти писала в коментар. Знам, че Земите са твоя отдушник за всичко, което искаш, а не можеш иначе да кажеш, но и те са ти тесни, понеже дори и тук не излизаш напълно от рамките. Не те карам да го правиш, мъчно ми е ужасно за теб, защото трупаш всичко в себе си и само си мислиш, че с твоето местенце си помагаш. Не знаеш ли, че най-силните хора се внезапно се сриват! Хайде направи нещо заради човека, който обичаш - от време на време изкарвай всичко навън! Отиди, например, на някое самотно място, като нива или гора и превърни цялата натрупана енергия в агресия. Крещи, плачи, непременно счупи нещо голямо и го разхвърляй, но не оставяй всичко в себе си. С много загриженост ти го казвам, да знаеш!

Amazonka каза...

Благодаря ти, мила Aquawoman!
Да, всички имаме нужда от отдушник... Земите, с рамки или без, са такова място. Разходката в гората - също. Добрата книга... Музиката... Сълзите... със или без чупене ;)...
Но най-истинското е - прегръдката на любимия...
Там съм най-себе си. И тогава нямам нужда от нищо друго...
Ех, че ме поведоха мислите ми... ама няма да е за коментар :)
Лека нощ и спокойни пълнолунни сънища ;)

Amazonka каза...

намерих си самотно място...

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner