вторник, 23 юли 2013 г.

среднощни вдъхновения...

И днес Aquawoman ме провокира...
Всички имаме нужда от отдушник в напрегнатото си ежедневие. Загубили връзката със земята все по-често търсим връщане назад.
Понякога си мисля, че нашите предшественици не са били подложени на толкова много стрес. Може би греша, стрес е имало, но е бил с различно естество. Днес все гоним някакъв час. Съобразяваме се с все повече хора. Целият свят е едно голямо село...
Пра-пра-пра-пра-прабаба ми е имала грижа за децата и къщата. Да изпрати пра-пра-пра-пра-прадядо ми на лов или на нивата. Да го посрещне с усмивка. Ако й рекне нещо напреки, ще се врътне и като влезе в стана да тъче шарената черга ще си го изкара на чергата с по-силни удари с бърдото. Скоро ще й мине и ще си запее и красотата на слънцето и градината ще втъче в чергата. В ранно утро ще просне новите черги на плета за завист на комшийките и пак ще си запее слънчевата песен, с която е изпратила пра-пра... дядо ми по мъжките му работи.
А днес... Днес се надпреварваме с времето и с мъжете. Да се покажем, че можем като тях. И ей го стреса...
А на мен пък ми е хубаво в градината. Радвам се на сутрините, когато слънцето посрещам и усмихнатите рози със сутрешна роса ме поздравяват. Боса се разхождам и земята ме прегръща, с росата си от жива вода ме разбужда...
Друг път сълзите пречистват мисли и чувства, които неразбрани болката носят. Ето, прозрение сега ме осени: от неразбиране най-ме боли. Неразбирането е плод на липса на разговор, на нещо премълчано, да не би да е криво разбрано. И ето го как се заплитат във въртележка мълчание и неразбиране. Колко сълзи ще можем да си спестим, ако опитаме другия да чуем, да разберем, да попитаме без неудобство. С думи по-малко - да говорим и да споделяме - това е решение.
А навън една луна се е ококорила...
Луната е началото женско. Затова самодиви танцуват под лунни лъчи в нощите тайнствени...
Луната без слънце не може и жената с мъжа се допълва...
А как ми липсва в тази нощ пълнолунно безумна...
И на него му липсва мойта прегръдка...
А утре?...
Утре е ден...
Лека нощ! :)

5 мнения:

Aquawoman каза...

Каква хубава и весела публикация рано сутрин, разсмя ме с баба си дядо си :).
Айй, тази снимка ми припомни деня, когато я правих - както се разхождах навън заваля внезапно силен дъжд и се подслоних под един орех наблизо, толкова много време седях до дървото, че ми омръзна и започнах да късам цветята отдолу. Стисках ги с лявата си ръка, в опит да ги снимам, ала все не успявах да ги фокусирам, защото треперех от студ :-) Пък тя, каква слънчева снимка стана.
Утринна прегръдка за щастлив ден и изхвърчам навън по моите селски задачи, че после като напече Слънчо ще се влача като змия от умора и ще се прозявам: -)

Amazonka каза...

Добро утро ! :)
Смееш се на баба ми и дядо ми... ама те и твоите са били същите ;) ;) ;)
Щастлив да е и твоят ден! Спорен и усмихнат! :):):)
Гуш...

Aquawoman каза...

Моля, моля, моите пра-дядо и баба бяха интелЕгенция, и двамата учители, дядо почти цял живот е бил директор на ямболско училище. Тъй, че това — тъкането на станове за нашия род е екзотика, ние нямаме ни жив, ни умрял роднина от село, където се е тъкало и булките са раждали по нивите :-).
Еволюцията при нас се движи наобратно, хааааа, станах селянка за срам на учените ми баби. Тва е положението, бульо Амазонке, на 40 години сме и няма да ни дават наклон как да живеем, нал' тъй. Искам да си седя при моите ружи и рози, да си пия вечер ракията на двора до огъня, пък нека ми викат селянка, хехехе, аз съм си капитан на моя кораб.
Как сладко съм се разприказвала, а ме чакат поне три часа поливане. Изпращам ти въздушна целувка по най-красивата пеперуда!

Amazonka каза...

Тъй... тъй... ама сутрин ти се спи... простено е, че не си видяла колко ми са "пра-" бабата и дядото ;) Та ако отидем в ония времена, кой знае дали някоя твоя рода не е проплакала на нивата ;) Ама, виж сега... дай да се разберем... то туй е толкова минало и ние не си го спомняме ;)Затова нека си говорим за днес и утре, може и за вчера ;) 'Щото аз за повече забравям, от егн-то е, ама си не признавам :) :) :)
И да знаеш, оная пеперуда... намери ме и привечер над мушкатата се поразходи, повика ме, ама аз додето се наканя фотото да си намеря... отървах я ;)
Сетих се и още... /то цял пост стана, ама като сме го почнали тука.../ - то вече е модерно да си селянин. А за поливките... ще ти разкажа някой път за капково поливане, та да не те ядат комарите в градината :)
От мене... лека нощ... с прегръдка амазонска ;)

Aquawoman каза...

Еми не ми се намират роднини от село, дори и пра-пра..., нали пра-баба ми е разказвала за родата си. Другите баба и и дядо са от тракийските преселници.
Капковото го слагат да си пестят водата, защото е много икономично, на мен обаче не ми трябва, дал Господ дълбок кладенец. То не е и подходящо за всеки терен.

Знаех си, че избрах надеждна пеперудка, какво дълго разстояние измина :-P, без да се обърка по пътя :-)
Да спираме с тоя чат, че наводнихме блога ти с коментари. Прекрасен ден ти желая, най-най-хубавите неща да ти се случат днес!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner