понеделник, 18 юни 2012 г.

понеделник...

.
Понеделник е...
Толкова неща му бях приготвила...
А той по-мързелив и от неделя... Да не обиждам неделята, тя бе доста успешна на мои си емоции, на единение с природата, на домакински дейности отлагани от... даже и не помня от кога...
Понеделник... нямам обяснение за тежестта, която ми донесе още от ранни зори.
И особено безсилие и безволие...
Не, това не съм аз...
От близо пет часа се опитвам да се стегна. Дори и идеите ми едни такива... рехави...
Дали защото за икиндия срещата си уговорих? Онази среща, дето я копнея всеки миг, когато сме далече. Когато липсва ми усмивката любима. Когато да прегърна с нежност е импулс неизпълним.
Защо минава тъй мудно времето днес? Знам, че после ще го търся и ще се питам защо го пропилях. Но безсилието ми е в повече сега. И безволието.
И все пак... да се събера ще трябва. Ей, това със събирането, все ми се налага.
Дали пък имам някакъв си чар в разпиляността си, че все с нея се откривам?
На понеделник му прилича да е подреден. Усилие ще трябва да направя поне от малко да се подредя. А после пак си знам, че разпиляност ще е мойто име...
Да, но и в най-големия хаос  /че има ли друг ;)/ има ред необясним и смисъл най-велик.
Ред и хаос, аз и разпиляност, безсилие и мотивация... една вселена необятна днес сме...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner