сряда, 13 юни 2012 г.

усмивки

.
Душата ми смутена е...
След вчерашния разговор...
Не съм успяла да ти дам от моя оптимизъм за утрешния ден...
А той, оптимизмът ми една мечта е... слънчев блян...
Защо не вярваш вече, че можем да се справим с всичко?
Да, говорим често, че за сламки се ловим...
Но сламките са вече сноп... и сила има в него.
Да те помоля искам, да вярваш още малко в мен...
Празни приказки не ти говоря.
Да, вярно е, че не знам кое възможно е и как ще може да се случи...
Но дали необходимо е да знаем всичко ред по ред. Защо съдбата да не знае повече от нас... Да й дадем възможност да се прояви като й имаме вяра...
Мисля, че е лесно да повярваме във нея. Замисли се... самия факт, че ние с теб сме заедно сега, това ни е дар от съдбата ни. Преди време, нима си мислил, че това ще е възможно?
Ето, то не само е възможно, но е и прекрасно... Нали? Да, знам, няма да ми отговориш с думи, но в погледа ти всичко се чете... Обичам погледа ти да чета ;)
И аз искам да повярвам, че скоро ще е онзи ден, когато проблемите пред нас не ще са толкова на брой. Вярвам, че ако силно го желаем, лесно ще е и едно по едно негативните неща ще си отиват....
Хайде, усмихни се... Погледни и в моята усмивка.
Виж сега, моят оптимизъм по-голям е с твоята усмивка... Вземи си ти от него и с пъти ще се увеличи... И всичко ще е по-лесно с две усмивки...
Тази нощ усмивките сънувай...
Утре сутрин ще се сбъднат... две усмивки :) :)
И усмихнати души, отворени за даровете на съдбата...
Лека нощ ти пожелавам с обич... имам много аз и всичката за теб е...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner