неделя, 3 юни 2012 г.

разни размишления...

.
Да се оплаквам от липса на време е несериозно.
То е такова, каквото си го организирам, каквото сама си го направя.
Време за задължения, за работа, за любими занимания, за почивка, за себе си...
Радвам се, че при мен времената са ненормирани. Дава ми възможност аз да си ги разпределям. Това си има както хубавите, така и не дотам хубави страни. Но пък всичко е в моите ръце. А това пък ми харесва.
Дааа...
Сега ми е времето и музата ;) да съм тук. Не обичам да имам свидетели, когато съм в най-моето си местенце. Нещо като усамотяване се получава когато съм тук. Тук съм си аз, с моите си мисли, с най-моите си чувства. Харесва ми да си идвам тук. Понякога имам нужда да пиша, да пиша, да пиша... Понякога си стоя в тишина и мълчание. Понякога си пея и летя, а друг път сълзите ми порой са или пък боли ме от живота...
Да, лично е... Дори е прекалено лично... Но пък имам нужда от това. Това ми е времето за моите си мисли. Мисли понякога неподредени и разпилени, друг път изящна хармония са... Но мои си... Като мен са...
Днес съм почти хармонична ;) Вече знам какво е хармонията... И все по-често е с мен. И все по-дълго успявам да я задържам в себе си. Ето, днес е почти...
Събудих се сама, както все по-често се случва. Това ми харесва. Но днес не побързах да ставам. Останах потопена в безвремието между съня и деня. В безвремието, изпълнено с мечтания и с мисли за минало, с реалности от днес... Усещах усмивката си, а после тъга я покриваше с облаци сиви. Но тя, усмивката ми, не се предаваше, пак се раждаше и сила събираше в себе си. Обичам си я. Тя е частица от хармонията ми.
Хармонията... Това не е вече само понятие за мен. Не е само химера. Аз усетих хармонията. И я усещам... Хармонията в мен... и край мен. Хармонията е оценима след срещи с брат й - хаоса. Сега нямам нужда от хаос. Затова ще си прегърна с усмивка хармонията, па макар и да е почти...
За организацията на времето ми... днес ще е перфектна ;)  Защото така искам, вече знам как и го правя.
Време е за денят... Ден, от който няма да искам всичко, но ще си взема достатъчно... колкото имам нужда.
Вземам... давам... нужда... искам... мислите ми нов път поемат, но ще ги възпра сега... друг път ще полетят свободно...
Днес... е тук...

2 мнения:

Aquawoman каза...

Аз пък си имам една ужасна леля, която ме тормози откакто се помня и тази сутрин пак. Вървях по улицата разплакана три часа, без да мога да си спра сълзите, а после видях постинга ти и може да е малко егоистично, но се успокоих, че и други страдат като мен и не съм най-нещастна на света :-).

Amazonka каза...

Прегръщам те... и усмивки ти желая :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner