петък, 15 юни 2012 г.

за любовта...

.
За любовта е изписано много... може би твърде много...
Но винаги може да се каже още...
Винаги има още едно усещане, различно...
Защото любовта е и усещане...
И колкото да сме сигурни, че повече няма нищо да ни изненада в любовта, съвсем скоро се изненадваме. Приятно ;)
Напук на всякакви пророчества, че любовта трае еди колко си месеца или години и после я няма,  тя, любовта става все по-силна и все по-истинска.
Приказките, че ежедневието е убиеца на любов, също не минават. Защото знаем какво е ежедневие и знаем какво е любов... истинската...
Не минават и думите, че има възрасти за любов... НЕ!
Любовта не знае граници, още по-малко пък възрастови. Ако й позволим да се случи... като повярваме...
Любовта е и промяна. Промяната може и да е на физическо ниво, но по-силна е промяната на душата. Като събуждане след сън е. Когато имаш сили, енергия и вдъхновение за всичко и за още повече. Събуждане, след което сетивата са девствени и приемат всяко проявление на любовта, всеки неин полет...
Любовта е неизмерима, неописуема и всеки опит за това е неуспешен, включително и този... Но нещо все ме кара да редя мислите си тук...
Може би така си подреждам и в мен... Не, днес не са ни объркани, ни разхвърляни. Или може би не чак толкова ;)  Какво пък, мисли са си и то пък мои, нека си ги подредя.
Много знам... Много повече не знам... Никога няма и да науча дори една частица от това, което ми се иска. Поне не и в този си живот. Но пък опитвам ;)
В едно съм най-сигурна. Смисълът на този ми живот е в любовта. И уроците със нея... и чрез нея...
Любовта неизмерима, неописуема, безгранична с хилядите свои проявления е Животът!
Любов... Живот...
Ех, как ми се живее...
С любовта...

2 мнения:

anima каза...

Незнам...


След толкова години лутане,
така и не успях с думи да опиша любовта,
тъй неуловимо многолика, явяваше се тя.
Понякага бе порив бурен,бушавщ вятър,
тъмно развълнувано море...
Понякога спокойна и щастлива,
безоблачна и ясна ,
като лятно слънчево небе...

Дали обвита в ефирно нежно синьо
трептяща в приглушена, мека светлина
или изгаряща пламтяща, танцуваща
опасен изпепеляващ танц на страстта...
Навсякъде във всичко търсех Любовта...

Щастлива бях и съм щастлива,
че нея в мене най накрая разпознах...
Защото всъщност, Любовта в сърцата ни живее...
От нас зависи, дали ще пуснем я на свобода.



анима- 2012-03-22 16:23:34


П.П. Надявам се да не Ви отегчавам ,че откликвам в коментарите по този начин.Но просто на написаното от Вас, асоцирам с някой мой опит за стих...:)

Amazonka каза...

Благодаря, anima!
Вълнуващо е когато друг споделя своите мисли, благодаря за което!
Стихът е прекрасен и се радвам, че го споделяш тук!
И нека да помоля, да оставим "Ви", нека сме на "ти". В нашите места ние се разкриваме, както никъде другаде. /така е за мен, така усещам и другите, а може и да греша.../
Така или иначе "Ви" е прекалено... официално... не ни прилича на нас, допуснали другите до най-истинското в нас. Така си мисля аз...
И още веднъж, благодаря!!!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner