неделя, 4 декември 2011 г.

в нощта...

.
Нощта е натежала от безсънни мисли...
В сълза събрала се е цялата ми болка...
Причина вече нямам за тази си сълзливост. Хормоналната стихия се кротна. Непредвидима и непредсказуема ме връхлита в девет кръга дяволски. Не мога и сама да се позная. Нейде разум, мъничко останал, се опитва анализи да прави и от бурята да ме извади. След часове или след дни, безоблачност изгрява. Кога ще се случи - пак е в зоната на непредвидимостта.
Бурята си тръгна, но безсънието си забрави да си прибере.
Натежала съм от мисли, все ненужни. Половината са с привкус на отминалато време... Другите са с ухание на блянове мечтани...
И едничка мисъл, за мига сегашен, за днешен ден, в мен си търси място да се тя закотви. От тази мисъл имам нужда само.
От мисълта за днес...
От мисъл - благодарност, за това което имам...
От мисъл - радост, че животът ми е жив...
От мисъл - обич, че смисълът е в Любовта...  

Нощта е натежала от безсънни мисли...

При Драго снимка си "почувствах".

5 мнения:

Анонимен каза...

Gush :) Izvinqvai za lat.

Aqua

Amazonka каза...

Прегръдка и от мен, мила! :)

Г.Ф.Стоилов каза...

В нощта
звезда
самотна
никога
не
грее...

Svet Lana каза...

И аз те гушкам - казала си го "животът ми е жив", всичко зависи от теб от тук насетне. А и на теб ли да го казвам, че днешната мисъл определя утре ;)

Amazonka каза...

Г.Ф.Стоилов, не са ли винаги самотни звездите... :)

Svet Lana, благодаря ти, мила! Прегръдка! :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner