сряда, 30 ноември 2011 г.

усмихвам се...

.
Слънцето се смее навън.
Усмихната съм и аз.
И се замислих...
Това не е само слънчева заслуга.
Да, все още слънцето, облаците и мъглите ми влияят на настроенията. Но вече не са определящи. Чувствам се много по-стабилна в емоционален план.
Причина си има, и обяснението се оказва толкова лесно... любовта...
Любов... една дума, но толкова силна, колкото нищо друго. Определенията за любов безброй са. Колкото и различни да са, в същността си означават едно и също.
Магия... Да, магия е любовта. Любовта, която преобразява и открива цветните и добри страни на човека. Любовта, която носи хармония в живота. И хармония в чувствата, мислите, делата...
Хармония... ей, това е думата, която ме преследва, когато обяснения си търся. И бързо прекратявам търсенето на обяснения, защото хармонията в мен вече ги не иска.
Мисля, че успях да се не питам защо, кога и как... Не, заслугата не е само моя. Усещането за споделеност е толкова силно напоследък. Вярвам, че не е измамно... Вярвам... и обичам... Достатъчно това е, за да се чувствам цяла и хармонична.
Вчера имах повод и пак замислих се над думичка една, която ме плаши... Безпереспективност... често чувах я... а после повод не й давах... Не, не искам да си мисля кое е с бъдеще, и кое не е... Животът често ни изненадва със своите... капризи, дори. Може всичко да ни поднесе. От очаквано и предсказуемо, до най-невероятното мечтание...
Мечтание...
Слънцето ме усмихва днес. И ме замисля... С усмивка всичко по- е лесно. Виждала съм с усмивка как се заразява. И е толкова... хубаво. Да, хубаво е... С всичките чувства за хармоничност...
Разбира се, че не всичко е усмивка и розова хармония. Ако я няма сивотата, нима ще мога да оценя дъгата? Но няма и не искам да си мисля в сиво. Не искам и да чувствам сиво.
Днес се радвам на дъгата... Дъгата в мен ;) Дали дъгата е заразна... ;)
Хубаво е когато слънцето навън с усмивка ме примамва. Още по-хубаво е, че не е единствения виновник за моите усмивки.
Усмихвам се...
Усмивки със дъга при Цвети си намерих...

3 мнения:

xabiba каза...

Описала си всичко това толкова красиво...

Amazonka каза...

Благодаря, xabiba! :)

куба екскурзия каза...

Невероятно приказно пишеш. Толкова красиво и точно описваш любовта - любовта е магия и носи хармония. Замислих се, винаги когато влюбването се случи сякаш всичко се подрежда, всичко изглежда прекрасно и хармонично :) Любовта дава много положителни неща, но защо след време сякаш спираме да ги оценяваме?! Може би ги приемаме за даденост?! За мен извода е един, че когато носим любовта в сърцето си слънцето винаги ще ни се усмихва :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner