вторник, 14 септември 2010 г.

разговор....

.
Прегърна ме...
и като роза разцъфтях...
и топло ми е с теб...
и ухая на усмивки
в прегръдките ти твои...
Благодаря ти, слънце мое,
за разговора с теб!
Може би не казахме си много...
а може и да си го знаем...
но ласките, усмивките
и думи малко,
премерени са, както винаги от теб...
за мен много и това е...
усетих те отново близко,
и пак те пожелах до мен
в дните ни напред...
Не искам граници да слагам на мечтите,
не слагай ги и ти.
Свободата искаш ти, искам я и аз...
нека разум не ограничава ни...
Самотата е студена болка,
не е за мен, не е за теб,
нека я държим далеч...
Врачка аз не съм, нито пък баячка,
но знам, че слънце има там, напред,
и топло е за двама...
Подавам ти ръка, подай и ти...
хвани ме здраво и ме ти не пускай...
Нека позволим на мечтите невъзможни,
усмивките ни те да сбъднат
и топло и любовно да е в дните наши,
в дните ни... от нас желани...
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner