сряда, 22 септември 2010 г.

пътека...

.
Пътека...
Път...
Коя е моята пътека?
Накъде ме води?
Навън е слънчево утро.
А защо не виждам през мъглата, разтлала се пред мен?
Мъглата... лепкаща от страхове... плачеща от самота... бодяща от очакване...
До къде простира се? След крачка - две слънцето ли ще изгрее? Или загубила се, в кръг ще се въртя в безкрай?
Въпроси са оплели мрежите си - паяжини. А отговорите са там... на разстояние от слънчев лъч...
Пазя си го, не искам да го губя... за да не загубя себе си...

снимката е от тук.
.

4 мнения:

Zvetanka Shahanska каза...

Нека всички имаме по един слънчев лъч да ни води в мъгли, бури, дъждове...Винаги ни е необходим, за да не се загубим по пътя...

Аmazonka каза...

Нека...

Самовила каза...

Не можеш да изгубиш слънчевия лъч... Та той винаги е в сърцето ни...Но можеш да го последваш, за да намериш много нови усмивки нали :)

Аmazonka каза...

:):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner