четвъртък, 30 септември 2010 г.

вярваме... не вярваме...

 .
Днес прочетох:

Винаги вярвай на чувствата си!

Той: Ти си прекрасен човек!
Тя: От къде знаеш?
Той: Имам такова чувство.
Тя: Доста несигурно доказателство. Чувствата може да са измамни!
Той: Затвори си очите. Само за миг... (тя затваря очи и той хваща ръката й) Какво правя?
Тя: Докосваш ме...
Той: От къде знаеш?
Тя: Почувствах го.
Той: Трябва повече да вярваш на чувствата си. Ти не им вярваш достатъчно...


И се замислих... освен, че не винаги вярваме на чувствата си, то често не вярваме в себе си, в своите възможности. Не вярваме, че можем да бъдем щастливи... Не вярваме, че заслужаваме да бъдем щастливи... Не вярваме, че хубавото, случващо се днес, е възможно и в утрешния ни ден... Не вярваме, че колкото и да е тъмно и безизходно днес, утре може да бъде слънчево и пред нас да се разкрие не просто път напред, а дори и магистрала, която просто ни очаква... Не вярваме... не можем да повярваме... 
А дали не искаме да повярвяме на подсъзнателно ниво?  
Подсъзнанието... не, не съм специалист, просто малко съм попрочела... но май това е истината - да успеем да накраме подсъзнанието ни да повярва... да послушаме интуицията си... Да, това е малко трудно и на моменти рисковано, защото сме отвикнали да си я слушаме. Възможно е да се заблудим, че слушаме интуиция, а то да е онзи разум, на който искаме да дадем мъничко почивка. Но какво е риска от подобна "грешка" пред възможността да продължаваме да си грешим невслушвайки се в себе си? А вероятността, вслушвайки се в истинската ни интуиция, да добием нюх към нея и все по-често да ни се случва... Заслужава си. Така си мисля.  
Та такива едни мисли... 




6 мнения:

lilia каза...

От дете съм забелязала, че имам много силна (или поне по-силна)интуиция от други мои близки.Това е водещото в животае ми.Винаги слушам сърцето си и душата си.Не зная дали и на подсъзнателно ниво е в мен или е друго -но е факт.Също не съм запозната в дълбочина с тези науки.Това е извън моите възможности и сили -имаго и това е.

Svetla каза...

Е, аз като специалист, да се намеся навреме. Примерът на "Позитивното" не е много подходящ да се обяснят тези сътояния - в началото е интуиция (а може и друго), другото е усещане. Чувството е нещо съвсем различно, различно дори от емоцията. Въпрос на различни думи с много различни значения. Дори са в различни психологични категории. А подсъзнанието, то е извън целия този контекст - то провокира действията ни, но не и чувствата. И няма как да му вярвяме, ако не го познаваме (иначе е рисковано).

Аmazonka каза...

Нека попитам. :)
А как да го опозная, подсъзнанието, ако не му повярвам, ако му се не доверя?

Svetla каза...

В сънищата (кошмарите), в грешките (на езика, на повтарящи се в поведението), в болката, в страха. Когато разбереш Защо, ще го познаваш. А отговорът се крие в подтиснатите спомени, които ... не помним (всъщност те са в "софтуера" ни, но много дълбоко). Ако достатъчно дълго и силно го искаме, постоянно мислим Защо нещо ни се случва, то споменът постепенно изплува, като капка олио. Защото нищо не се губи, то само се видоизменя - това е валидно и тук.

Аmazonka каза...

Сигурно си права. На мен ми звучи прекалено сложно. Но съм съгласна - нищо не се губи. Вероятно имаме спомени, които са дълбоко в нас. И сигурно дори и насила ги затваряме още по-дълбоко. Не знам... само се опитвам да мисля. Но друг е въпросът колко е успешно ;)

Svetla каза...

Вече вървиш по пътя, скоро ще разбереш, каквото ти трябва.

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner