събота, 2 октомври 2010 г.

мисли в събота...

.
Странни мисли за съботна сутрин.
Успах се, но не е проблем, събота е. Направих доста неща за себе си, докато другите спят. Все трябва да започна, или по-скоро да продължа, полезните неща, които правят деня и живота по-леки, по-здрави и по-усмихнати.
Да се върна на мислите, необичайни за това време. Какво е общуване в интернет? До колко съм аз, до колко съм себе си? А дали на моменти не съм това, което искам да бъда?  Разни въпроси, които съм си задавала и които са ми задавали. И отговори най-различни. Според мен, най-лесно е да бъда себе си. Всичко друго... не виждам смисъл. И аз съм себе си.
Има плюсове, има и минуси. Донякъде в нета има анонимност, повече измамна, но все пак... Тя позволява да бъда повече себе си. Позволява да споделя мисли, желания, които в ежедневието, сред хората, с които съм по цял ден, не бих могла да изкажа, да намекна дори. Защо ли? Ами, причини много. Може би най-голямата е, че не биха ме разбрали.
Малко примери: децата не биха разбрали, как е възможно тяхната майка да е влюбена... на тия години... Колегите не биха разбрали, че тази сериозна колежка, чете стихове и се интересува от източните учения... Родителите не биха разбрали как може тяхната дъщеря /на тия години/ да мечтае и да вижда в пеперудата, кацнала на розовия цвят, съвършенство и красота, пред които се прекланя. За тях това е губивреме, несериозно... а тяхното момиче, оооо, то е сериозно, ние така сме го възпитали... Други мисли ми идват - за възпитанието и самовъзпитанието... но за тях друг път. Съпругът... той отдавна ме е приел за даденост и не може да приеме новите ми интереси, вълнения...
И ето, макар и измамна анонимността тук ми дава възможност за едно местенце където да бъда себе си. Да, тук съм аз. Такава една... понякога сериозна, понякога вятърничава... В някои моменти се чувствам на 18, след малко се усещам на 80... Е, в повечето време съм си на моите... Но не възрастта, не годините, могат да определят коя съм аз. Увереност и неувереност се редуват, усмивки и сълзи, оптимизъм за утре и най-черен песимизъм...
Но това съм си аз...
Понякога искам да се променя... но не мога да избягам от себе си. Искам да се променя към по-добро. Но кое е по-доброто? Дали успявам, дали ще успея?
Стига толкова.. безкрайна е темата, едва ли ще успея да напиша и частица от мислите си...
Събота е. Облачно е. Не е моето време, но... ще трябва да направя опит за промяна...
Промяна... за ден с усмивки...
Напред!

.

5 мнения:

Kal4o каза...

За повечето хора наистина е губивреме, но интернет анонимността и блогването наистина дават нещо, което няма как да се изпита от другите - контакт с много хора, без да се налага да слагаме маските на прекомерната учтивост и порядъчност. И както спомена, и възможността да бъдеш този, който в момента ти се иска :)

Ondine каза...

Бъди себе си и...усмивки повечко ; :D

Аmazonka каза...

Добре дошъл из Земите,Kal4o!
Наистина възможността да бъдеш себе си без маска и да бъдеш това, което искаш, към което се стремиш - другаде го няма.

Ondine, здравей!
Благодаря! Ще бъда и... :):):)

Zvetanka Shahanska каза...

Бъди себе си без да чувстваш вина от този факт. Не можеш да очакваш, че всеки ще те разбере така или иначе. И се съгласявам напълно с мнението на Калчо. И прави и бъди това, което ти харесва в момента. Приятна вечер, Амазонка!

Аmazonka каза...

Благодаря, Цветанка! :)
Вече отдааавна не очаквам разбиране. Опитвам са да бъда, това което искам, да се чувствам така както искам аз, да бъда себе си...
Лека вечер! :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner