сряда, 6 октомври 2010 г.

денят...

.
Денят е... меко казано противен.
Вали, мрачно е, студено е. Настроение на нула, че и по-надолу. Обаче...
Обаче усещам нещо... различно.
Усещам една светла нишка напред, нишка оптимизъм... Протягам ръка... искам да се хвана за нея... В стремежа си да се докосна до нещо оптимистично се усмихвам. Една такава, малко плаха усмивка, но какво пък, нали е усмивка :)
Усмивката си има дружка - надеждата. А тя си води топлинка. С нея за ръка държи се нежността. А тя повела е и любовта... Ех, каква компания си спретнах ;)
Усмивката е смела и чаровна... Ей така почувствах се и аз. И такава ще съм днес - нежна, топла и добра... Капки свежест ще мият ми деня от прах и тъга. Слънчице в душата ще ми грее и ще топли всеки до когото се докосна с нежност.
Познаваш нежността ми... познай я днес и приеми я с шепи. Топлината ми ще разтопи мисли тежки, сиви. Ще ги замени с любов.
Любов... смисълът на всичко тя е...

.

4 мнения:

momenti-momenti каза...

Само така! :) :)

Аmazonka каза...

:):):)

Preor каза...

Ха :-) как ме зареди с усмивки :-) Точно навреме го прочетох :-)
Благодаря.

Аmazonka каза...

:):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner