петък, 3 септември 2010 г.

замислих се...

Днес се замислих за нещо...
Чувала съм не веднъж - когато двама са заедно през повечето време на деня и нощта, бързо си омръзват. Имат нужда от разнообразие... За да продължи една връзка дълго, трябва да са по-редки срещите... и по-кратки...
Е, мисля... мисля... и не от днес или вчера... и не съм съгласна...
Имам пример. Почти двадесетгодишен... До момента, в който правехме всичко заедно, наистина всичко... Ходехме навсякъде заедно - и на работа, и на разходка, и на спорт, и на пазар, и просто ей така... Тогава говорехме, смеехме се, "четяхме" си мислите, разбирахме се... Спряхме да правим много от нещата заедно... Едно по едно... е, хайде иди сам до магазина... не можеш ли сама да прибереш детето... Оказа се, че може сам, че мога сама... и то много неща... Чаят направен за двама - често започна да изстива в чашата... Разговорите... оказа се, че вече сме с различни интереси... и няма какво да си кажем... освен за битовите въпроси, а и те вече намаляват... решаваме си ги поединично... нали можем и сами...
Но желанието за споделена чаша топъл чай е толкова силно... и вече имам си компания...
И как да обясня и да докажа, че времето заедно не води до "изчерпване" на връзката... че чувствата не намаляват... дори имат невероятното свойство да се се увеличават в геометрична прогресия... За съжаление в такава и намаляват... когато има усещане за самота... за липса... Така си мисля...
Не искам да чувствам самота... студено е... и боли..
Затова те искам до мен... искам да бъда до теб... без ограничения... или поне без тези, които сами си налагаме...
И това не е обсебване... това е споделяне... Споделяне... разбиране... усещане за топлина... усещане за другия...
Аз имам нужда от... другия... а ти?
Една усмивка... една прегръдка... една целувка... една нежна ласка... една мила дума...
Една... една... една... но толкова пълнота и топлина в живота дава... и живеца на живота... Онова желание за живот, извиращ от цялата ти същност... което те кара да се чувстваш по-млад, по-силен, по-добър, по-можещ, по-красив, по-... и обичан...
Обичан... кой не иска да е обичан... кой отказва се от обич...?
Вземи я... приеми я... това е моят дар... обичта ми... за теб...
.

3 мнения:

Точка каза...

Не времето, рутината убива връзката. Когато приемаш другия за даденост и част от мебелировката, когато комуникацията, вниманието и малките, топли жестове се изгубят в мълчанието и разминаването из стаите.

Вълшебна Фея каза...

Усещане за взаимност - пожелавам го! :)

DSdiva каза...

Ей, как съм грейнала като те чета :)
Да бъде!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner