вторник, 9 октомври 2012 г.

в есенно утро...

.
Утрото студено е...
С чаша чай се топля...
Разхождам се из блоговете. Всеки свят е различен. Понякога гостоприемен, друг път - враждебен, понякога - усмихнат, понякога е тъжен... Светове променливи като настроенията на всеки от нас. Защото са... Всеки оставя частица от себе си в своя виртуален свят. Мисли, настроения, радости, терзания, подредени или не съвсем, намират израз и подредба в тези светове...
Разхождам се и ми приятно да гостувам на постоянните си домакини, а също и да откривам нови гостоприемни и уютни места. Напоследък не ми остава много време, понякога бързам, но с удоволствие се докосвам до всеки свят. Това ме усмихва, може и да ме натъжи, често ме замисля, дори и решение ми предлага на въпрос терзал ме с дни... Често ми се иска да кажа поне две думи след прочетеното, да благодаря за настроението. Но понякога ми се струва, че е неуместно да се намесвам в хармоничния свят, който ме е приел на гости. Друг път прочетеното ме оставя без думи и... всичко, което бих казала, ще бледнее...
Чаят в чашата ми вече се свърши... Топлината от напитката, топлината от докосването ми до споделените светове, е в мен и денят ми ще е... по-топъл :)
За топъл и усмихнат ден е време!

2 мнения:

кръстю желязков каза...

А защо не и месец! :)

Amazonka каза...

Ден след ден... и месец... и много още... ;)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner