сряда, 24 октомври 2012 г.

не е моето утро...

,
Не е моето утро...
Не беше и моята нощ...
Безсънно... главоболно... студено в душата... празно...
След поредното болезнено осъзнаване, че животът е безумно и безсрамно кратък...
След надеждата за нежност и любов, когато ми се стори в крайчето на блесналия поглед, че и за мен любов е отредена в този ми живот...
Да... сторило ми се... сигурно защото моята любов ме заслепява...
Не е ли време е да осъзная и да приема, че мечтата за любов за мен е химера недостижима... в този ми живот...
Да... в този ми живот... отредено ми е моето сърце обич да дарява... и да не очаква нищичко...
Как да го приема, че чувствата ми са безсмислени, ненужни... че ненужната съм аз...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner