вторник, 3 януари 2012 г.

безсънно или... ранобудно...

.
Нощта оказа се безсънна...
Не цялата, но част от нея...
След опити да продължа съня, сега съм в опит да приема позитивно случилото се и да използвам времето без сън за нещо по-приятно от безкрайното въртене из чаршафите. Заменям думата безсънно с по-приятната дума - ранобудно.
И така... имам си едно ранобудно утро. Няма значение, че  е безумно ранобудно... ;)
Мислите покой не знаят.
Надбягват се, заплитат се и пак препускат устремени.
Уверени и даже мъничко надменни в този миг са.
След малко плахи и свенливи се оглеждат.
Спомени извикват от дни далечни, а после топлина от вчера в тялото ми те разливат.
В полет ме понасят на криле от пеперуди, а после приземяват в ледени води на страховете нежелани.
Ясна осъзнатост, че от позитивност имам нужда, а и причина да е друго, също няма.
Мислите са тъй различни и някак хлъзгави дори.
Изплъзват ми се и листът ми остава бял.
Музата, довела ме с усмивка тук, ската се тихо и ме изостави сякаш.
Но аз си обещах - ще бъда позитивна, а музата ми - не устоява да е тя далече, щом примамя я със слънчев лъч от душата ми изгрял.
А душата слънчево дете е на съдбата.
Все по често споменявам я съдбата с думи благодарни, че усещам я до мене в дните ми на трудност, в дните за уроци на живота.
Все по-често тя, съдбата, радва ме и дарове ми прави.
Дар последен вчера аз получих.
Часове на нежност и любов безмерна.
Ден рожден празнуван с любов и шоколад ;)
Моят дар бе скромен, но гарниран с много обич.
/И идея друга имах, но не зависи всичко винаги от мен.
Затова запазвам правото си аз, след някой ден да е изненадата приятна ;)/
Странно ли е... или пък не... но сякаш аз получих дар прекрасен в този ден.
Жена щастлива съм, казах го и вчера...
А щастието... то е... многолико.
Търся го и с благодарност е душата ми, щом открия го в миг специален.
И цялата ми същност го споделя с този, който съживява ме със нежността си...
Имам ранобудно утро и цял ден пред мен.
От сега си знам - ще бъда позитивна, защото искам го.
Защото с любовта в сърцето всичко е възможно.
Защото знам, че мога да дарявам радост, усмивки да извиквам в друг.
Защото виждам искри щастливи в погледа любим.
Тъмно е навън... денят се бави още... може би е сънен... или сънува мен... ;)
А аз очаквам го прекрасен, със слънчева душа и топлина, родена от любов...
Любов...

.

4 мнения:

DSdiva каза...

Честита 2012-а,Амазонка!
Да бъде /това, което си пожелала/!
Сърдечни поздраи:*

Г.Ф.Стоилов каза...

Хубаво е след полунощ да почувстваш светлината в мислите си за живота :)

Albena Weibel каза...

Колко е хубаво , човек да е сигурен , че иска да бъде позитивен! Пожелавам ти го от все сърце и....се надявам , че и аз ще последвам примера ти! Чудесна публикация! Благодаря ти!

Amazonka каза...

Поздрав от сърце за теб, DSdiva! :):):)

Да, Г.Ф.Стоилов, след полунощ е... по-светло и някак по-оптимистично... :)

Благодаря, Албена!
Хубаво е да иска, а още по-хубаво е когато успява. Да успяваме! :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner