понеделник, 30 януари 2012 г.

студено...

.
Студът навява мисли...
Особени и бели са. Дори студени...
Красиво е навън. Но сякаш малко ми е.
Денят е слънчев, но някак си далечен е от мен. Не успява да ме омае със снежната си красота. Студена красота... Сега не само разбирам, но и усещам тези думи. Особено осъзнаване на величието на природата и безсилието ми пред нея. Не, че не съм го знаела и дори усещала, но днес... особено е. Не мога да обясня кое е особеното, то се усеща.
Днес гледах доста синоптични прогнози. Беше ми интересно в началото... до момента, в който ме обзе някакво настроение на примиреност. Не мога да определя примиреност към какво.
Да... смутена съм от всичките прогнози, от усещанията си... Не бих казала объркана. Объркаността е друго.
Студено е... Студено ми е... Мислите и те студени са...

2 мнения:

vira111 каза...

Амазонка, ти си едно слънце! :) Не знаеш точно защо ти го казвам, но заради много неща. И като цяло - защото чуваш и изразяваш вътрешния си глас по начин, който за мен е най-верен. Нека всички обстоятелства в живота ти - и добри, и лоши - само ти помагат да вървиш по този път. Днес съм се замислила за истинския творец и общо взето затова така спонтанно се озовах тук и реших да ти пиша. :)

Amazonka каза...

Vira111, благодаря ти!
Благодаря ти за думите - силни и топли!
Оставяш мен без думи!
Благодаря! Замисли ме ;)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner