събота, 26 март 2011 г.

опити за оптимизъм...

.
Опити...
Ами, да... опитвам да си намеря оптимизма. И усмивките, ония заразителните, от сърцето извиращи.
Днес ми е по-лесно. Със спомена за вчерашен следобед... С по-малко "постоянни" дразнители ;)
Денят бе пролетно усмихнат. Усмихвах му се и аз. Търсех и намирах усмивки във всичко край мен. А където ги нямаше... просто подминавах.
Утрото ме повика още в ранни, за съботния ден, зори. Последвах го без колебания и не сгреших. Заряд природата ми даде. Късметлийка съм, че имам тази възможност, така близо до мен.
Последва време, което ми се губи. Губи се, защото рутинни задължения извършвах. А после...
После пак в прегръдки на гора и на поляни се оказах. Със слънцето флиртувах. С клонче от кипарис се закачах. С теменужен аромат се напоих. Маргаритина полянка ме омайва. Полъх на ветрец  прегръща ме с омая.
Пролет... Цялата съм пролет...
.

2 мнения:

Силвия Тенчева каза...

Чудесно чувство,приятна неделя:)))

Аmazonka каза...

Благодаря!
Пожелавам го и на теб това усещане! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner