неделя, 13 март 2011 г.

децата ни...

.
Децата ни са всичко в този свят.
Дават смисъл на живота ни.
Желани ги посрещаме в този свят.
С желание ги водим напред.
Помагаме им да си стъпят на краката.
Опора във всеки миг сме.
Учим ги на самостоятелност.
Решения да взимат и отговорност да понасят.
Заричаме се, че ще бъдем по-добри родители от нашите.
Обещаваме си с обич да ги възпитаваме.

А един ден...

Защо е усещането - някъде сгреших?
Защо се питам - добър родител ли съм?
Защо си мисля - провалих се и в това?
Защо? Защо? Защо?
.

4 мнения:

Лара каза...

Каквото и да правим за децата си, правим го от обич.И аз си задавам въпроси, подобни на твоите, вярвам, че всеки родител го прави, просто защото не е безразличен.Опитвам се да се поставям на мястото на децата си и да ги разбирам, а когато сгреша им го казвам и, главното според мен-показвам им, че ги обичам и уважавам и че могат да разчитат на мен.
По-малко поводи за подобни тревожни въпроси ти пожелавам и много споделени мигове :)Успешна и усмихната седмица!

Точка каза...

Питанките ни идват освен това и защото се опитваме да проектираме себе си върху тях - желания, амбиции, начин на мислене ... И всяко отклонение от това приемаме като разочарование, провал или несправяне с отговорността да си родител. А децата са отделни личности, човечета със свой свят, свои предпочитания, мечти и планове, които понякога не се вписват в нашите. А може би така им е по-добре и колкото и малки, знаят какво правят и защо?
Не се тормози с въпроси, ако няма действително нещо притеснително в поведението им. Радвай се пълноценно на хубавите и топли моменти с тях. :)

Zvetanka Shahanska каза...

Не се обвинявайте за децата, понякога се дава всичко на каквото си способен, но резултатите не ни харесват. Рано или късно това ще бъде оценено от тях...Така че споко!!!!Поздрави, Амазонка и една приятна седмица!!!

Аmazonka каза...

Лара, благодаря!
Наистина е така- да обичаме децата си и да се опитваме да ги разбираме. Дано успяваме по-често.

Благодаря, Точка!
Може би опитите да се проектираме върху децата са и подсъзнателни, въпреки, че разумът отрича и отхвърля това и действията са насочени в посока утвърждаването им. Мисля си, че винаги съм приемала, че те са отделни личности със свой път, но до колко съм успяла... Надявам се да съм.

Цвети, благодаря и на теб за успокоителните думи!
Осъзнавам, че и аз с времето успявам да оценя даденото ми от родителите ми. Сигурно и с моите деца ще е така.

Момичета, още веднъж ви благодаря!
Идвайки тук, усетих протегнатите ви ръце и усмивките, с които ме подкрепяте!
Успешна и усмихната седмица! :):):) А децата винааги ще са наша радост, освен грижа :)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner