неделя, 20 март 2011 г.

предпролетни мисли...

.
Едни такива... предпролетни мисли ме преследват...
Пролетта идва, очакванията са, че ще се чувстваме по-добре. Определено повечето слънчево греене е с положително влияние. И все пак има доста дни с мъгли. Едни такива сиви и мрачни дни, в които и мислите са сиви.
Пролетните ветрове са непредсказуеми. Ако днес южнякът ни е донесъл оптимизъм и слънчево настроение, то утре същият, ни скапва и помита в най-тъмните ъгли на дните.
Климатичното време е непредсказуемо, променливо. Влияе ни все повече и повече. Май и ЕГН-тата с годините стават по-чувствителни на тези промени. Вероятно и луната, с циклите си ежемесечни, влияе с неуловима сила. Неуловима и необяснима, независимо, че писания се роят безброй.
Оптимистична натура съм. Поне така си мисля. База за сравнение, разбира се, могат да ми бъдат само околните ми. Понякога усещам, че и моят оптимизъм някъде се губи. Но пък си го търся и няма да се откажа от него.
Не се отказвам, дори искам да го споделя и с други. В опитите си, не знам докъде успявам, не искам да преигравам, искам да съм само искрена и всичко дето ще го кажа да е истинно. Успявам ли? Не знам...
Неизбежни са спадовете в живота ни. Кризи ни застигат. По течение се носим.
Но неизбежни са и успехите ни. По стълбицата професионална... по онази с лични отношения... по другата - с роднините...
Стълби и стълбички пред всеки има. Понякога изглеждат стръмни, но поели с упоритост и усърдие, върхът оказва се съвсем достижим. Важното е да се не откажем, подгонени от неопрадвания ни страх. Друг път стълбата лесна ни изглежда, ще я качим на шега дори. Оказва се, че трудни са ни стъпалата, подготовка ни е необходима, сериозна... И пак упорството е ключ за нея.
Животът всичко може да ни поднесе. От нас зависи как ще го приемем. Уплашим ли се... страх ще ни преследва във всичките ни дни и всичките дела. Ако спокойно си приемем всичко, разум и сърце да се научим  да слушаме... лесно ще е... даже като песен.
Понякога дори си мисля, че животът и втори шанс ни дава. Но дали успяваме да го разберем, да се възползваме? Или пък се заблуждаваме, че ни е даден и в опит да се "възползваме" сътворяваме куп грешни ходове, които са непоправими? Знам ли?...
В разни мрачни дни, когато светлинка се никъде не види, не искам да се аз предавам. Все си търся нещичко, което да смени цвета. От цвят и цветност имам нужда. Със сигурност не само аз. Никак не е лесно. Защото ако днес дъгата се открие с нещо, то утре друг ще е ключът към цветността.
Търся този ключ и експерименти правя. В книгите дебели търся мъдростта, а някога се тя намира в перце от вятърничавост, притаена в душата непокорна. Ех, таз душа... защо ли се не спре, поне веднъж да разбере правилата на играта. Играта дето се Живот нарича...
Играта е Живот... Животът е Любов... Любовта е...
Пролет е навън. Все още плаха, но устремена във всеки стрък и цвят. Много скоро ще разкрие феерията своя от настроения, цветове и чувството неопределимо, което само пролетта си носи. Чувството за жизненост, за сила, за любов необяснима...
С ей, такива, мисли някакви, в деня неделен, мързелива привечер... денят преди пролетта официално да пристигне...
.

2 мнения:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Пролетта носи надежда, а това е достатъчно. В надеждата има всичко, от което се нуждаем, а го намираме,защото пролетта е и във всеки от нас.

Аmazonka каза...

Да, Влади, надеждата е достатъчна, надеждата е до последно... и след това...
Да си задържим пролетта в нас! :):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner