петък, 19 април 2013 г.

понякога...

Понякога... ми е тъжно...
Не успявам да бъда за теб, това от което имаш нужда... Но не ми и помагаш... Помогни ми... кажи ми как и какво да направя... Понякога усета ми не е достатъчен... Може би се замъглява от любовта ми, която ме изпълва и вярвам, че е всесилна...
Тази вечер, не е случайно, това което видях ТУК:

Не е достатъчно 
само един да обича
и не е достатъчно 
един само да обича.
Не е достатъчно
само един да иска
и не е достатъчно
един само да иска.
 
Не се отнася за нас. Знам го. Защото знам, че ме обичаш. Защото го чувствам с всяка клетка, когато съм до теб... И точно защото ме обичаш ти никога няма да ми го кажеш. Защото мислиш, че не си за мен...
Как да те убедя, че искам само теб? Имам нужда само и единствено от теб!
Знам, трудно е. Но не всичко е в черни краски напред. Може би е добре да повярваме, че нашите мисли са твореца на нашето бъдеще. Каквито са мислите и мечтите ни, то такива ще са и дните ни... Нека са красиви и спокойни... Нека са истински и живи...
Можем да го имаме... Нека го поискаме... Заедно... Онова... нашето си бъдеще...
Обичта ми... вярвай в нея. Както вярвам в теб... Доверието ми е безкрайно щом за теб е...
Знам, че думите понякога излишни са... Но и знам, че без думи се не получава. Трябва, мили,да говорим. Трябва... За всичко... Нима не знаеш, че няма тема, която да не е подходяща за нас...
Понякога... в повечето време... ти обичаш да мълчиш... защото мислиш си, че не заслужаваме щастието си... Но нима не получаваме не едно и две доказателства, че съдбата е със нас?
Обичам те, Любов!
За мене ти си Любовта с голямото "Л". Онази, най-неочаквана и най-истинска Любов, която  веднъж сърцето ни превзема... А моето сърце е в плен на теб. Плен... така желан и с радост поносим... с щастие ме озаряващ...
Обичам те!
Понякога ми е тъжно... и мъничко сълзливо...

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner