.
Седмицата е към своя край. Натоварена и успешна, бих казала. Удовлетворение ме изпълва. Доволна съм, че справих се с всички предизвикателства. И време за себе си намерих. Време и за нас си имахме...
Дали от пролетта е, но чувствам се в кипеж. А това съм истинската аз. Изтъкана съм от динамика и идеи.
Не ми попречи и физическата умора, резултат от края на миналата седмица, с която влязох в тази седмица. Сега се учудвам от себе си на енергията, която имам и нося в себе си. Ами това си е хубаво... Даже успявам да се организирам добре, когато си зависи само от мен. Понякога се налагаше да се съобразявам и с други, но това е част от играта, която наричаме живот...
Игра ли каза?...
Да, игра е... Както и да го погледне човек, все си е игра... Но това ще е друга тема... някой път...
А мантрата... чудесна е. Изключителен и релакс, и концентратор е за мен.
Сега имам нужда от релакс...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар