сряда, 7 септември 2011 г.

хубаво е с теб...

.
Усещания имам неусещани до този ден...
Денят за мен с надежда се роди. Усмивки имах аз за всички. Но исках, на теб да подаря безброй от тях.
Не исках да приема досадата, усетена във твоя глас. Досада и умора от безвидимост пред теб. Вярвах и все още сигурна съм, че с теб ли сме, мъглата сякаш се разсейва...
Не приех поканата ти за отлагане...
И вместо топлината твоя, сякаш лед прегърнах днес... Сълзите ми сами потекоха... и болка от безсилие разкъса ме... Почувствах се изгубена без теб. Дали почувства го и ти? Но нещо между нас се случи...
Пожелах със цялата си същност да мога аз да ти помогна... да отнема твойта болка и тъга... Пожелах си да почувстваш се спокоен... и то, спокойствието... при нас дойде.
В твоята прегръдка сигурност усетих. Душата моя топлина намери с твоите ласки.
Какво направи с мен? С усещания нови ти дари ме. И още думи нямам аз за тях...
Времето, нали е мерено, бързо отлетя... Нима е сън това, което днес се случи? Не вярвам, да е само сън... Сънищата са прекрасни, но това, което днес се случи, с пъти повече е от прекрасно...
И още в мен са тез усещания, неусещани до този ден...
Всяка наша среща е различна... и все по-хубаво е с теб!
Обичам те!
.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner