понеделник, 30 октомври 2017 г.

есенно ми е...

Есенно ми е...
Дъждът е моите сълзи.
Вятърът е духът ми непокорен.

Сланата е мечта забравена.
Облаци приспиват чувствата ми летни.
Умора ме завива с примиренчество удобно.
Пленник съм на есента...
Но туй ми не харесва. 
В мен искра се буди сутрин. 
И опитва да запали е мен живот.
Живот с цветя, с дъга и песен...
За да съм жива... Въпреки... Или пък точно затова...

Дъжд и облаци, вятър и слана, умора, плен... Типични са.
Но нямат опцията - задължителен.
Утре за искрата мъничка ще се погрижа. 

С усмивка, с цвят и доброта...
И пак ще съм си Аз...
Каквато искам се.

Каквато се харесвам.
Каквато ме обичат...


.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner