понеделник, 13 декември 2010 г.

първите снежинки...

.
Днес е първият ден, който може да се нарече по-зимен. Първите снежинки, които достигнаха земята и дори се задържаха в желанието си да дочакат своите сестрички, които заиграли се с щипещия ветрец не бързаха за срещата.
Снежинки във вихърна игра се оплитаха в косите, целуваха устните ми. Други заиграваха се с погледа ми и изведнъж се отнасяха в прегръдката на вятъра в посока нова.
Мрачно и сиво навън, погледът ми усети белотата на нежността, която снежинките заплитаха във неописуем вихрен танц. Целуната от безброй снежинки се усмихнах и...
И усмихната поех към топъл чай в късния следобед...
Топъл чай, в топла прегръдка, с топли целувки... Топли ли? Изгарящи... и така желани...
Първите снежинки, неуспели дори да изтъкат плътна пелена навън... Но създаващи с белотата си чистота и невинност, много нежност и топлина.
Така го усетих днес...

.

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner