импулс за отчет...

Странен импулс за отчет по никое време ме посещава тия дни. То... донякъде е добре, ама... да видим. Та, какво ще отчитам ли? Историята на този блог... Почти всички отбелязват рождения ден на блога си или кръглия брой публикации. До сега подобен импулс май не ме е посещавал. Може би защото не се взимам на сериозно като блогър.
Май има много определения за "блогър", но неоспоримия смисъл е, че всеки, който има "блог", вече е "блогър". Кой какви музи има и как ги използва... ей, това е чара и облика на всеки блог.
Та, като споменах за кръгъл брой публикации, наминах да погледна... Тази е най-кръглата четиристотин деветдесет и девета... Да, 499... Кръгло е, нали?
В самото начало на септември, в далечната /вече/ 2009 година... се роди този блог. Защо "роди"? Защото ми е като рожба. Мое си творение. С всички кусури и прекрасности на рожбата, които само един родител може да обича.
Да, обичам си го. Защото си е мое място. Пристан за размисъл. Стена на плача. Място за споделяне. За подкрепа.  За всичко и за още повече. Идвам си тук, когато муза ме подгони. Или когато въпросната е забегнала вдън горите тилилейски.  В първия случай всеки мой гост ми е свидетел, а в другия... само аз си го усещам... Странно ли е, или пък не, но тук си се чувствам спокойно и уютно. Дори и Земите Амазонски да са подгизнали от сълзи най-горчиви... Предпочитам слънчево и оптимистично да е, но... Така е... шарено е в моите Земи... И непредсказуемо... знайно е за всеки, престрашил се и наминал тук ;)
Необятността на Земите ми дава простор и свобода да бъда себе си във всеки миг, споделян тук. Имам си всичко... върхове от ентусиазъм, блата на отчаянието, езера от сълзи, цветни градини от щастие, непроходими пътеки със заплетени въпроси-лиани, слънчеви поляни с цъфнал оптимизъм, небе - безкрайно синьо от мечти най-смели, волни полетели... Имам си... неизброимо е. И не е необходимо да го изброявам.
Аз съм тук и всичко е частица от мен...

.