Дали пък по-добре не е да не се замислям...
Не веднъж съм имала усещане, че когато се опитвам да направя нещо, сякаш насила, не се получава и не се получава. А друг път, сякаш на шега, а всичко случва се и леко, и успешно, и повече от всичките очаквания.
Затова, най-добре ще е да го не мисля много. А то... когато и както трябва - ще се случи.
Разбира се, че няма да стоя и чакам с ръцете скръстени на кръста. Но няма и да пришпорвам събития, които даже са неясни.
Очакванията ми са големи. Както мечтите ми са смели. До безразсъдност даже... Дали пък винаги така да е не трябва. Не мога всичко да предвидя и със сигурност не трябва. Нека на съдбата си да дам възможност да ми подарява тя, това което за мен е отредила.
А днес си имах планове. И мислех си, че нищо не ще ги промени. А то... на път е всичко да се провали. Работа си имам и исках днес да я отхвърля. Започнати са няколко неща и повечето имаха реален шанс за финал. Обаче... не ми спори... Знам, че навреме ще си я свърша работата, обаче в момента съм затрупана от мисли пораженски.
Много се замислих, а не трябва...
Хайде на разходка за освежаване...
Сама ще съм и от мислите си ще се крия...
.
Ако "мисля" означава "ядосвам се, когато се закучи", е по-добре да не го мислиш много, но иначе с мислене е по-добре :)
ОтговорИзтриванеМисленето е сериозно надценено, само главоболия носи със себе си (поне при мен:))))). Наслаждавай се на мига и разходката :)
ОтговорИзтриванеМитко, наистина от "мисля" често може да се стигне до "ядосвам" и други неискани, но неизбежни негативни емоции. Но пък и "мисля" е начин да повикам позитивни емоции... когато успея, де ;)
ОтговорИзтриванеДжейн, съгласявам се, че мисленето е надценено. Или по-скоро интуицията е подценена. Или пък и двете... Така или иначе ще се търси баланса :) А разходката... добър балансьор беше ;)
Нека е балансиран и усмихнат денят ви! :) :) :)