понеделник, 5 март 2012 г.

не ми е ден...

.
Тежък ден ми е.
И не защото работа ме е затрупала.
Всъщност, не съм сигурна, че знам какво ми е.
Утрото не беше цвете, но нямаше причини да се сърдя. Спах добре. Което ще рече, че има 7-8 часа без събуждане и без будуване по никое време. Какво да искам повече. Събудих се и уж деня започна си в спокоен ред, сама не разбрах кога се всичко развали.
Пак въпроси се наредиха, не от вчера или днес. Но смятах, че по-лесно ще намерят своите отговори. А ето, днес не знам откъде да ги започна. Трябват ми още знания, които да подредя с тези, които имам и да си дам отговорите дето трябват.
Обаче... умора ме превзе... необяснима... нежелана...
Отивам да спя посред бял ден...
Не ми е ден...

7 коментара:

  1. Не вярвам да те успокои, ама и на мен не ми е. Такъв карък ме е подгонил, че ми иде сама от себе си да се скрия, де да можех! :D

    ОтговорИзтриване
  2. Утре ще ни е! Няма начин всеки ден да не е...
    Сигурна съм, че това ще те усмихне и успокои :)
    Топла и спокойна вечер, Гло!

    ОтговорИзтриване
  3. Не се стягай, Амазони, на всеки се случва в тая част на годината :)))
    И се пази от настинки, че то е топличо, ама...

    ОтговорИзтриване
  4. Топличко, ама... да се внимава ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Ако това ще ви успокои и на мен не ми е ден днес !

    ОтговорИзтриване
  6. а всъщност това си беше ден за спане посред бял ден:)

    ОтговорИзтриване
  7. Хубаво, че има и такива дни... спането посред бял ден е различно усещане и осъзнаване...

    ОтговорИзтриване