понеделник, 12 март 2012 г.

понеделник е...

.
Понеделник_Тежък_Ден е...
Но ме усмихна и силите си днес събрах за делата ежедневни. Те поне спорят до тук.
Трябваше да се замисля за нещо дето вчера съм извършила, но нямам нито спомен смислен, ни причина. Дали от ЕГН-то вече честичко забравям или... дори не смея и да си го мисля.
Усетила, че нещо в мен се губи, в огледалото реших да се погледна... Истината ме посреща - "...Ако самият ти се обичаш – и другите ще те обичат..." - и за увъртане няма място. Ясно е - всичко е в ръцете мои...
Да се хващам на работа тогава... Да, и това е работа...
Днес се насладих на прелестни гласове, които ме поведоха в светове съвсем неежедневни.  Определено имах нужда и от това изживяване.
И така... равносметката в средата на следобеда - навън е сиво, но в мен наченки на дъга изгряват. Надеждите не-толкоз плахи са за времето по икиндия. Времето за най-любимите ми срещи на топъл чай, гарниран с най-нежните прегръдки, в добавка - слънчеви усмивки, за които с неизвестна степен на заразност се знае, че способни са да променят настроенията на цял ден отдал се на сивотата. 
След тези срещи чаени ;) , животът вече песен е и полет най-вълнуващ. 
Повече по темата... в нощни часове ;)

Няма коментари:

Публикуване на коментар