вторник, 13 март 2012 г.

усмивки в очите...

 .
Слънчева иглика купих, за да те усмихна, мило ми момче.
Знам, че не игликата ще реши проблемите край нас, но в сърцето си вярвам, че всяка усмивка, която може да ни даде ще ни е от полза.
Прости прибързаната ми реакция! Трябва повече да се владея. Има още на търпение да се уча. Ще се уча... Помагай ми, моля те!
Благодаря ти, че с разум вразуми ме!
Благодаря ти, че превърна следобеда късен в най-прекрасни моменти!
Сам виждаш колко бързо забравям в прегръдките ти всичко негативно. Твоята прегръдка е вълшебна. Правиш ме добра и мила. И тогава се обичам дори и аз.
Чаят изпит в компанията твоя е празник за мен. Когато топлината на напитката се слее с нежността на устните твои, пожарът на страстта е неугасим. И тогава искам времето да спре и да не свършва мигът на отдаване... мигът на приемане...
Знаеш ли, че когато сърцето ми укротява своя бяг се наслаждавам на твоето спокойствие и моето доволство, и ако има начин не бих помръднала, за да не разваля магията, която само едно име има - любов... А после искам да ти говоря, да ти бърборя за всичко, с което ме даряваш всеки път, за усещането, че е все по-хубаво. Казвам по-хубаво и правя уговорката, че използвам тези думи, защото други няма. Защото думите не стигат да изразят усещането в мен, силата и пълнотата на чувствата. По-хубаво означава повече от по-хубаво, повече от прекрасно, повече от всичко до този миг...
Всеки миг  с теб е една магия. Прекрасна магия... Любов, моя, не искам да свършва магията, която създаваме си двама. Знаеш ли, имам усещане, че по-голяма магия можем заедно да сътворим... ако го искаме... аз го искам... в очите ти виждам и твоето желание... позволи му да бъде...
Когато трябваше да тръгна, в очите ти се огледах... Ти видя усмивки в очите ми... Видях ги и аз в твоите... и ме усмихна и много зарадва... Цяла вечер си мисля за усмивките в очите, които ти в мен ги пораждаш... Усмивките, които в сърцето си нося и пазя до следващата среща наша. Усмивките, които сили ми дават, които надеждите пазят, с които дъгата в мен разцъфтява...
Усмивки в очите... в нашите очи...
Обичам те!

Снимката открих из нета...

Няма коментари:

Публикуване на коментар