четвъртък, 15 март 2012 г.

тихо е в нощта...

.
Тихо е в нощта...
Тишината позволява да чуя и най-плахите си мисли.
Тази нощ те не ме плашат.
Силата е в мен... силата на любовта...
Любовта има своите периоди, фази, етапи, така казват... Може би ги има... Но не е така както го казват... Любовта не се превръща в навик. Не и когато е жива. Живата любов е винаги красива, неповторима, изненадваща. Изненадваща дори и в предсказуемостта си, защото има винаги детайл, който е различен. А го има защото живота в любовта го създава.
Етапът на спокойствие не е рутина и изчерпване на чувствата. Това е етапа на следващия по-голям скок нагоре към осъзнаване на любовта и нейното все по-пълно усещане за единение и смисъл...
В нощ на тишина разбирам колко съм благословена с любовта в сърцето си. Защото ми позволява да усещам еволюцията на една съзнателна и в същото време непредсказуема любов... Една любов неочаквана, но и невероятна по същността си...
Сега разбирам  /така си мисля/,  усещам, осъзнавам любовта. Сега любовта ми носи истинска радост. Сърцето ми сега разбрало е какво е щастието да споделяш любовта си...
Сърцето...  то в ритъма на другото сърце да бие да се научи...

Ей такива, разни мисли в тиха нощ край мен се носят. Всички да ги уловя не смогнах. Знам си, пак в полет ще се завърнат. Може би в компанията на въпроси...
Въпроси... тази нощ ги няма...
Може би защото тиха е нощта и в душата ми хармония на власт е... Хубаво ми е така. Ако опитам хармонията да задържа, със сигурност ще ми избяга. Нека постои си, колкото желае тя. Аз ще и се радвам...
За утрото усмивка имам. От онези... тихи и спокойни.
:) :) :)

0 мнения:

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner