неделя, 19 февруари 2012 г.

неделно утро...

.
Неделя е...
Сутрин...
На границата на съня и деня...
Птиченце пее...
Сънувам ли...
Слънчев лъч се промъква между завесите... усмихнат е...
Усмихвам се и аз...
А птичката си пее... не е сън...
Метър сняг навън е...
Къде ли е успяла да кацне...
И пролетна песен да запее...
Пролет... ухание на пролет се усеща...
В песента игрива...
В палавия слънчев лъч...
Усмихвам се...
И не вярвам на това, което чувам...
Втори глас на песента се носи... и се приближава...
В компания е по-приятно пролетта да се зове...
А тя... ще дойде... скоро...
За да ме усмихва...

Няма коментари:

Публикуване на коментар