неделя, 12 февруари 2012 г.

желание за двама...

.
Желание за двама имам.
Не искам повече да съм сама.
Събудих се с умора, след нощ на главоболие, с причини неопределени.
Повече от две седмици съм с мисли и дела за другите, в опити да облекчим сезонните настинки и вирусите да прогоним. Правих го с желание за всички. Резултати има. Въпреки, че някои се оказаха непослушни, други бяха много стриктни... Радвам се, че бях от полза за другите.
А днес... днес ми се искаше просто да си полежа... и да почакам някой друг за мене нещо да направи. Уморена съм... толкова умора в себе си съм насъбрала, че даже ме боли. Обаче, който би поискал чаша чай поне да ми направи - няма тази възможност. А който би могъл - желание няма...  Знам, насила няма нужда нищо да се прави. Затова...
Събрах си силите в мен, въпреки болката от безсилие и умора. Направих си чай. Потърсих си позитивните мисли. Малко трудно ги изрових, но... все пак е нещо. Направих необходимото за мен, което със сигурност щеше да подейства с пъти повече, ако някой друг ми бе помогнал.
Не искам да се оплаквам. И самосъжаление не помага, знам. Защо тогава го правя сега...
Вероятно, за да успея в събирането на мисли да намеря повече увереност за себе си. Може би ще успея да си намеря мотивираност, за да продължа с усмивка напред, където всякакви настинки, бацили, вируси и подобни създания ще са далече, далече от мен.
Вероятно пиша тук, защото нямам възможност да говоря и разговарям в реалния ден. А ми се говори... От вируса ли е?
Да, говори ми се... Но не безкрайни монолози, характерни за времето на самота. Говори ми се... в диалози... Диалозите от двама се създават... Желание за двама имам... не за сам...
Ще трябва да изгоня умората от мен. Не ми помага. А това не съм аз. Не съм умора и безсилие. Аз съм енергия и движение. Искам себе си... да се намеря трябва...
Търся се... в деня... в усмивка... в надежда...
Ще се намеря... нямам избор друг...

2 мнения:

vira111 каза...

Не просто минавам –
оставам тук за малко – да се стопля –
от твоя чай, от твойте мисли,
от болката понякога…
Тук никога не е студено,
тук всичко си е цялостно
и цветно, и вдъхновено –
и радостта ти, и тъгата.
Успяваш да ме стоплиш
дори когато на теб ти е студено…

Amazonka каза...

Благодаря ти от сърце, vira111!!!
Топлината, с която ти си тръгваш от тук, ме стопля и мен!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner