неделя, 8 ноември 2009 г.

жестоко огледало

Събота е... Събудих се рано. Всички спят. Кухнята е моето царство. Направих си ароматен чай, подсладих го с лъжичка мед. Разговор по телефона подслади началото на деня ми. :) Заредена с енергия ошетах, сготвих, направих и десерт... Реших да се поглезя... Бойлера е сгрял до последно, вода ще има. Никога не ми стига когато решавам да се поотпусна... :)
Влизам в банята... какво е това... коя е тази... в огледалото... защо ме гледа тъжно? Къде е блясъка в очите й? Защо личи умората й? ...има ли смисъл от всичко...?
Дааа... годините са безмилостни...
Жестоко огледало!

3 мнения:

Вълшебна Фея каза...

"Счупих го!
Ще се запитате -“кое”?
Огледалото.
Но не това
във което всяка сутрин
усмихната се вглеждам
с желание за новия ми ден.
A другото -
за обратното виждане,
което все назад ме тегли
и погледа ми връща
в погрешна посока.
“Вчера” беше.
И смисъл не виждам
назад да се връщам!
Предпочитам
да гледам напред!
А защо не и нагоре, а?"


Не бъди враг на огледалото и не му се сърди за онова, което ти показва. Сприятели се с него така, както си приятелка на себе си. Защото онова, което виждаш в него, си всъщност ТИ! Не му позволявай да те дърпа назад към стари, отминали вече събития. И хора... Гледай само напред. "А защо не и нагоре, а?" ;)

Аmazonka каза...

За кой ли път... пак си права, мила Фейо!
Напред и нагоре гледката е по-хубава. ;)
Красив стих... Благодаря!
:):):)

Nezabravima каза...

Усмихни се. (на себе си) Нищо не връща времето назад, освен спомените...!

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner