неделя, 29 ноември 2009 г.

когато ми е тъжно...

Не искам да ми е тъжно! Не обичам да се чувствам празна и безсилна.
Когато ми е тъжно ми е много студено. Независимо, че климатика е "на 6". Там... вътре ми е студено.
Опитвам се да работя. Не се получава.
Отивам в кухнята. Една жена винаги има какво да свърши там. Да, ама не и сега. А обичам да шетам. Когато имам вдъхновение, времето ми минава неусетно, а резултатите са впечатляващи. Е, да се попохваля и аз малко. ;)
Сядам пред компютъра. Поглеждам скайп. Наскоро правих разчистване. Само приятни хора имам в списъка си, обаче... не ми се говори. Вълшебната Фея е там. Тя винаги успява да ме разведри. И сега успява. Но май трябва да си изтъгувам сама тъгата...
Отварям си "моето местенце". Два дена бях без интернет. Прегледах новите публикации в блоговете, които следя. Интересно както винаги. Не съм си ги подбрала случайно. ;) Ха, я малко да си подредя разхвърляните земи. Е, не е много. Песничка - тук, картинка - там... Да, добре. За сега, де. ;)
Потърсих си музика. Погледа ми спира на моята лудост... Пускам си я едно след друго... вече часове... и това ако не води до съмнения... И пак отначало...
Помага ми да мисля... или ми пречи... кой го е грижа... мен не... важното е, че с тези гласове тъгата ми се засилва... боли... и после ми носи надежда...
За сега все още е болката.
Отказах няколко разговора в нета. Казах, че работя. Разговорът, който очаквам, знам, че няма да се случи тази вечер. Всъщност не е очакване. Но така ми се иска...
Хм, като дете съм, на което са отказали бонбонче...
Е, не ми бе отказано бонбонче... Но ако се замисля... май си е така. Желанието ми подкрепено от нетърпението ми се превърна в досадност... и разменени по-остри реплики...
А пустата ми гордост няма да ми позволи да се извиня. Поне не веднага. А дотогава? Дотогава ще ми е тъжно... ще се обвинявам... ще опустошавам шоколадите в къщи... а после ще се обвинявам и за това...
Мразя този затворен кръг. Искам да изляза от него. Понякога е толкова лесно... глас по телефона... имейл в пощата... топъл чай... нежна прегръдка...
А днес... защо не мога да бъда по-скромна в желанията си? Явно искам много. Но кое е много, кое е малко, кое е достатъчно... къде е точната доза?
Не искам да наранявам, но явно желанията ми нараняват... отказът наранява мен... защо е необходимо да си го причиняваме? Как да се науча да искам по-малко? Или пък дали мога да се науча така да искам, че да няма отказ... Е, това последното е утопия.
Е, хайде, време е за надеждата...
Утре е нов ден, нова седмица...
Слънчев, сладък и цветен ден! Ами, да! На такъв му е ред! ;)

9 мнения:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Успешно нова седмица и повече усмивки!

Аmazonka каза...

Благодаря!
Спорна и усмихната и за теб да е!
:):):)

Nezabravima каза...

Пожелавам ти слънчева седмица и само усмихнати постове!:)

Аmazonka каза...

Благодаря!
Много слънце и усмивки и за теб!
:):):)

Savlena каза...

Амазонка,до болка познати самотерзания причинени от и копнежи,породили се в нета...Една моя приятелка в реала,знаейки за моите "сърдечни" трепети и с цел да ме изкара от тази лъжлива душевна нирвана,да ме разтърси и свали на земята,ми подари песен.Всъщност тя песента/"Чакам си дозата" май се казваше/ си е от поп-фолка и принадлежи на аваторите и,но текста е силен и показателен за пристрастяването ни към скайпи-приятелствата,към мрежовите контакти от нета.А животът реалният,истинският е хубав и също така,даже в пъти повече емоционален и зареждащ,както и новия ден,новата седмица- очаквани и започнати с усмивка.Та това ти желая-една голяма доза УСМИВКИ и позитивни емоции да те засипят тази седмица!Усмихни се момиче!:)))

Аmazonka каза...

Благодаря, Савлена!
Много си права. Неотдавна приятелка от "виртуала" ми каза нещо в смисъл /цитирам по памет/:"като знам аз как се оправям с виртуалните емоции, какво ли ти е на теб, като виртуалното става реално..."
Да, реалния живот е прекрасен!
А днешния ден е ден за усмивки! И тези усмивки ми ги дадоха виртуалните ми познати-непознати.
Благодаря!
Усмивки за всички!
:):):)

Стенли каза...

Надявам се да си простила вече...защото ако обичаш ще му простиш на всяка цена.....
Иначе ,колкото и да се самозалъгваш то все ще ти тежи.А живота е много кратък....така че направи Ти тази крачка (за да съкратиш времето и да Ти остане по-вече време за Твоето щастие) :)

Виржини каза...

Здравей, Amazonka! Сега видях, че следиш блога ми nuansi (благодаря ти)...и още, че "моята лудост", тази песен Belle, ти е много специална...каквато е и за мен:) Ще се отбивам по-често при теб, приятелко, желая ти много вдъхновение!

Amazonka каза...

Добре дошла си, Виржини!
Признавам, че скоро те "открих". Приятно ми е да се разхождам при теб. Радвам се, че имаме и еднаква "специална" песен.
Заповядай пак! Ще ми бъде приятно да съм твоя домакиня!
:):):)

Публикуване на коментар

 

Земите на Амазонка © 2008. Template Design By: SkinCorner